МОДЕРЕН ТЕАТЪР ВИ ПОЗДРАВЯВА С ДЕНЯ НА ТЕАТЪРА

Явор Бахаров: Псувните ми влизат органично

Явор Бахаров е завършил НАТФИЗ преди по-малко от година и вече е от водещите актьори на "Модерен театър".

Явор Бахаров играе водещата роля в "Самотният Запад".

Явор Бахаров играе водещата роля в "Самотният Запад" Фото: Лиляна Караджова

Явор Бахаров играе водещата роля в "Самотният Запад"

Явор Бахаров играе водещата роля в "Самотният Запад"

Явор Бахаров

Явор Бахаров, Асен Блатечки, Иван Радоев и Радина Кърджилкова играят в "Самотният Запад" Снимка Симон Версано

Асен Блатечки и Явор Бахаров играят братята Коулман и Валийн Конър. Снимка Симон Версано

01/08

12:18 07-03-2010 Интервю на Лиляна Караджова 1872 | 4 | 6 Коментирай

По-малкият брат на Захари е единственият актьор, участвал в три спектакъла на ирландския драматург Макдона

Явор Бахаров е роден на 12 юли 1985 г. в София и през 2009 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов. Брат е на актьора Захари Бахаров и се подготвя за не по-малка слава… „Пухеният” по Макдона (който ще се играе от 18 март в „Модерен театър”) е дипломният му спектакъл, а последната му водеща роля в театъра е в „Самотният Запад” – пак по Макдона. Постановката е библия за тийнейджъри, пълна с мръсни приказки, учи какво е омраза и на какво са способни разкаянието и прошката. В скоро време ще видим и големия му дебют в киното – Явор играе водещата роля във филма „Тилт”.
- Как приемаш героя си в "Самотният Запад"?
- Героят ми (Валийн) е познат, имаме допирни точки. Ролята на „по-малкия брат” ми е интересна, защото и в живота съм по-малкият брат, въпреки че вече съм и по-големият (б.а. - в семейството има и по-малък брат). А както се шегува един приятел с мен, и аз съм малко стиснат, подобно на Валийн.
- Имал ли си конфликти със Захари, каквито имат братята Валийн и Коулман Конър?
- Не бих казал, отношенията ни са съвсем различни. С брат ми сме много добри приятели. Има един много точен израз: „Брат брата не храни, но тежко му, който го няма.”
- В „Самотният Запад” има много псувни, имаш ли любима фраза от тях, нещо като твоята псувня?
- Когато трябва да кажа на Иван Радоев „Я го духай бе”, го казвам с любов. Псувните ми влизат органично. Те са част от стилистиката на Макдона, който разказва за един отдалечен край, където много се псува…
- В постановката има типичния за Макдона черен хумор и средства – забит молив в гърлото, гадни номера с чашата с бира… Това отблъсква ли те от собствения ти герой?
- Не, напротив, даже ми е интересно да се срещам с такива гадни хора, да мога да пресъздам и по-ниски персонажи. Това са подли характери, но пък са по-интересни и за актьорите, и за зрителите. Харесват ми повече, отколкото някакви влюбени и чисти хора, които даже ме плашат. Повече се чувствам в свои води, когато трябва да изиграя нещо мръснишко. От друга страна, харесвам да играя противоположни образи, повече, отколкото прекалено сродни. Не ми се налага да избирам нищо, все пак съм млад артист и каквото ми дадат, това правя, опитвам се да извлека максимума от него.
- С Асен Блатечки често се сбивате в спектакъла, при това убедително. Много време ли ви отне подготовката?
- Доста време, около два часа. Обикновено аз падам първи на земята, защото Асен все пак е каратист. Понякога се опитвам да го преборя, но рядко се получава. Сцените не са поставени, по-скоро гледаме да ги изиграем импулсивно и натурално, по братски.
- Как обясняваш манията на героя си да събира статуетки?
- Така той се опитва да изкупи всички свои грехове. Героят Валийн си мисли, че след като събира статуетки, вече се е оправдал, вместо примерно да прави ферми и колибки за птичетата в гората.
- „Пухеният”, който се игра в „Сатирата”, идва от март в „Модерен театър”. Това ли е дебютният ти спектакъл?
- Да, това е първият ми на Макдона, след това дойде „Самотният Запад”, а в момента репетираме „Лейтенантът от Инишмор, или историята за една умряла котка” пак по негова пиеса, който ще се играе от средата на април. Аз съм единственият актьор в България, който е участвал в три постановки на Макдона. Самият той ми допада много, защото е модерен драматург с тънко чувство за хумор, което много ми харесва. Вече е взел два Оскара – за късометражен и за чуждоезичен филм – „В Брюж”. Имам усещането, че мога да изиграя всички персонажи на Макдона. А може би всъщност и в реалния живот съм един от неговите персонажи…
- Какви са липсващите елементи в българския театър?
- Трябва да има повече млади режисьори, които да знаят какво правят, трябва да им се дава повече доверие, дори и това да крие рискове. Тяхната професия е много трудна, учили сме със Стайко Мурджев, който е номиниран за Икар за представлението „Пухеният”. Давам си сметка, че това е много тежка професия, но има нужда от млади хора, защото понякога при по-опитните се усеща захабяване, „зацикляне”.
- Ще разкажеш ли малко повече за последния филм, в който играеш?
- Главният филм е „Тилт”, който е почти готов, дори го гледах с режисьора и с други актьори. Това е филм на Виктор Чучков-син, който разказва за първите години на прехода, за трима софийски пичове и една любовна история, преплетена вътре. Става въпрос и за емигрантството. Играем млади актьори от класа на Пламен Марков – аз, Ивайло Драгиев, Ованес Торосян и Радина Кърджилова. Моята роля е водеща – на едно типично софийско копеле, което се опитва да кара скейт, но неочаквано го завърта любовта…
- Имаш специфична прическа, има ли нещо преднамерено в нея?
- Не, няма нищо преднамерено, така си ми расте косата. Опитвам се понякога да й правя нещо, но тя си има собствен живот.

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ

Ивайло Христов: Защо съм в Модерен театър

С

Какви са някои от идеите на Министерството на културата за реформата в сценичните изкуства, написа преди дни в. “Труд”. Днес ви предлагаме мнението на актьора, режисьор и директор на Модерен театър Ивайло Христов за промените в театъра.
Безсмислена би била всяка реформа, ако преди това не се осигурят необходимите лостове за финансиране на изкуството. Нужен е сериозен закон за театъра и работещ закон за меценатството. Трябва да се открият и приложат всички финансови механизми, чрез които инвестирането в изкуството да бъде въпрос на чест за всеки бизнесмен. Така държавата ще помогне сама на себе си и няма да се срамува от жалкия си неподлежащ на коментар бюджет за култура.
Казват, че се правят промени, защото нямало пари в държавата. Каква ще е тогава тази реформа?! Преди всичко властта трябва да определи важно ли е за страната ни изкуството. Ако не е - о'кей. Ще правим театър напук - и преди сме го правили. Но ако е важно, а аз се надявам, че е така - трябва да има ясна концепция, така както за образованието и здравеопазването. Защото културата е тази, която се грижи за духовното здраве на народа си. Изкуството пък оставя най-верният документ за това, какви сме били, как сме живели и какво сме оставили на нашите потомци. Ако всичко това не се случи, на следващото световно първенство за най-тъп и бездуховен народ ние ще сме шампиони.
Освен държавните театри реформата трябва най-сетне да уреди начина на съществуване на частните като нашия Модерен театър. Най-малкото по Закона за конкуренцията ние също имаме право на субсидия така, както и държавните институции. Досега обаче не сме получили нищо. Не защото не сме искали. Искаме. Но засега това е само глас в пустиня. Може би защото театърът ни е нов, такова нещо не е имало досега. Вероятно държавата не знае как да постъпи. Надявам се, че в скоро време ще има ясен план как да се подхожда към театрални форми като нашата.
Културата със сигурност няма как да съществува по начина, по който сме преживявали досега. Нищо не е мръднало вече 30 години. Това прави изкуството ленно, артистите - мързеливи. Знаеш, че и да играеш, и да не играеш - получаваш едни и същи пари. Защо тогава да им играем?! По-добре да отидем на друго място, в съседния театър, да си изкараме някой друг лев от хонорар. Така или иначе заплатата ни е сигурна.
За да се смени тази схема, трябва да се излезе на свободния пазар. Но такъв засега няма. А и този пазар не трябва да е дива джунгла, трябва да има условия, за да съществува. Затова казвам, че най-напред трябва да има закони, които да осигурят пазара. Чак тогава да се реформира каквото и да било. Когато се осигурят възможности за пазар в изкуството, тогава вече абсолютно съм “за” всички да са на равен старт. И тогава повече ще печели онзи, който може, който е по-талантлив.
Извънстоличната ни култура обаче ще загуби от принципа “Който играе - печели”. Защото положението в тези театри не е чак толкова добро. Останалите сценични жанрове пък съвсем ще загинат. Според мен всяка община трябва да се грижи да има култура в града. Преди много години, когато са закрили театъра в Димитровград, се е вдигнал да го защитава целият град. Обидно би било Плевен, да речем, да остане без театър. Не вярвам местната община да не може да отдели 200 или 300 хиляди лв., за да издържа театъра си.
Какво ще стане и с т. нар. лабораторни театри, чиято цел не е да поставят рекорди по посещаемост на зрителите? Те правят изследвания в театралното изкуство. Това също е важно.
Аз като човек, който експериментира в областта на частния театър в България, никога не съм бил канен на обсъждания по реформата в Министерството на културата. Неясно защо. Това, надявам се, не е знак, че ще сме пропуснати при промените.
Вместо да се радват, че и у нас се е появил частен театър със собствена база, мнозина казват: “Дано това да не се случи.” Защото, ако се случи, ако ни потръгне, Модерен театър ще бъде сериозна провокация за цялата театрална система у нас. Да, ние сме частен театър - но това не означава, че критерият ни е паднал, че ще правим представления на всяка цена, за да вкарваме публика.
Ние, разбира се, имаме нужда от зрители. Но смятаме да възпитаме наша публика - с висока драматургия, без да правим художествен компромис. Убеден съм, че българите искат да гледат качествен театър.
Навсякъде тръбим, че трябва да се подкрепя частната инициатива, и това е, как да кажа, директива от Брюксел, от цяла Европа. Ние обаче сме единственият театър, който не получава и една стотинка от когото и да било - нито от държавата, нито от общината. Бившият министър на културата Стефан Данаилов дойде на откриването на театъра. На думи всички ни казват “браво”. Но реално никой с нищо не ни е помогнал.
Пътят, по който вървим, е труден наистина. Парите, изкарани от билети, ги вкарваме в нови постановки, плащаме режийни, плакати, реклама. Приятели ни помагат, при това напълно безплатно за декори, за костюми, за музика. И въпреки всички трудности не бих се отказал от този проект. Това е най-интересното и смисленото нещо, което ми се е случвало през последните 20 години. Доста дълго време работих в държавни театри, където съществуването ми като актьор малко или много беше безсмислено. Години наред получавах заповед: “Ще играеш тази и тази роля.” Никой не се интересуваше дали този образ е полезен за мен. Дали това е творческо предизвикателство. Дали не съм изиграл още пет такива досега. И понеже съм ги изиграл, да речем, успешно - хайде шестата. Това ме убиваше. Години наред си казвах: “Не ме интересува какво ще играя тази вечер, просто ще видя кой костюм ще сложа.” Това ме превръщаше в чиновник с 20-25 представления на месец. На сцената излизах всяка вечер, а получавах точно толкова пари, колкото и всички останали, независимо дали играят или не. Това е основен принцип на комунизма. И все още живеем така. Но аз отказвам. Затова съм в Модерен театър.
ПП: Г-н министър, от една седмица се опитвам да се свържа с вас. Но не мога. Нищо, ще опитам пак.
Искрено ваш: Ивайло Христов

Пиесата “Пухеният” на Мартин Макдона на сцената на Модерен Театър

“Пухеният” е поставена за първи път през 2003 г. в Кралския Национален Театър, Лондон. Номинирана е за “Тони” и “Evening Standard” и наградата “Лорънс Оливие” за най-добра нова пиеса, както и Награда на критиката.

Модерен Театър представя:
“Пухеният”
от Мартин Макдона
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография: Момчил Тасев
Костюми: Ивелина Минева

В “Пухеният” участват: Благой Бойчев, Явор Бахаров, Ивайло Драгиев, Ованес Торосян, Милко Йовчев, Мира Бояджиева и Радина Кърджилова.

Актьорът на Модерен Театър Ованес Торосян е номиниран за награда ИКАР в категория “Дебют” за ролята си на Михал в “Пухеният” от Мартин Макдона. В същата категория е номиниран и режисьорът на спектакъла –  Стайко Мурджев.

Спектакълът “Пухеният” ще се играе на сцената на Модерен Театър на 18 и 29 март от 19:00 ч. След "Самотният запад”, това е второто заглавие на Мартин Макдона в репертоара на театъра. В момента режисьорът и артистичен директор на частния театър репетира "Лейтенантът от Инишмор” – заглавие отново на ирландсия драматург.

Пиесата “Пухеният” е поставена за първи път през 2003 г. в Кралския Национален Театър, Лондон. Има номинации “Тони” и “Evening Standard” и наградата “Лорънс Оливие” за най-добра нова пиеса, както и Награда на критиката.

“Имало едно време градче с калдаръмени улици, на брега на една пълноводна река, и там живеело едно малко момче...”

“Имало едно време едно стопанство, в една чудновата страна, някъде далече-далече...”

“Имало едно време един човек, който не бил като нормалните хора. Той бил около три метра висок...”

Колко истории започват така?

Колко от тях са свързани със съкровени спомени от детството?

А колко от тях са ни накарали да се страхуваме в тъмното?

За Мартин Макдона изразът “свой сред чужди, чужд сред свои” би бил съвсем на място. Ирландец по произход, той е роден в Лондон на 26 март 1970 г. в семейството на емигранти. Едва ли ирландският произход обаче може да обясни защо двамата братя Макдона, оставени на самоотглеждане, решават да станат писатели. На 16 години Мартин зарязва училището, засяда за няколко години пред телевизора с чипс и кола и живее от социални помощи. Като свои учители признава Мартин Скорсезе, Дейвид Линч и Куентин Тарантино, но не и Шекспир. Като взима пример от по-големия си брат Джон Майкъл, Мартин започва да пише сценарии и радиопиеси. За безработен “безделник” Макдона се оказва изключително трудолюбив, залягайки по цял ден върху писането, систематично изпращайки произведенията си във всевъзможни редакции и колекционирайки откази. Само два от сценариите му биват одобрени, уви, в Австралия…

Неочаквано славата се стоварва върху Мартин Макдона през 1996 г. със стремителния успех на написана за осем дни “Кралицата на красотата от Лаийнан” (играна у нас под заглавието “Бившата мис на малкия град”). Следват многобройни награди, сред които “Тони” и “Лорънс Оливие”, постановки по целия свят, в това число на Бродуей. В Лондон едновременно поставят четири пиеси на Макдона – театрален прецедент, който се е случил преди това единствено на Шекспир! Пиесите на Макдона са пропити с черен хумор. Те са построени на принципа на киномонтажа, стегнати като структура, а фабулата е изпълнена с поврати – измамни надежди и жестоки развръзки, държащи в напрежение. В тях текат реки от кръв, гърми саркастичен смях и се леят скрито сълзи, предизвикани от човешката жестокост.

Макдона признава, че въобще не обича театъра и въпреки че вече се числи към щатните драматурзи на Националния Кралски Театър, неговата Голяма любов си остава киното. Първият му филм “Револвер” (“Six Shooter”), на който е сценарист и режисьор, е направен за скромните 200 000 долара и печели “Оскар” за най-добър късометражен филм през 2006 г. Този успех води до заснемането през 2007 на “В Брюж” с Колин Фарел, Брендън Глийсън и Ралф Файнс в главните роли. Филмът е с 3 номинации “Златен глобус”, има 7 номинации на Британските филмови награди и донася на Мартин Макдона наградата за най-добър сценарий.

МОДЕРЕН ТЕАТЪР предоставя идеални възможности

МОДЕРЕН ТЕАТЪР предоставя идеални възможности за организиране на концерти, фирмени партита, корпоративни мероприятия и събития от всякакъв вид.
Наши гости бяха конкурса Мъж на годината - организиран от Дарик Радио, Старта на Fashion TV България, концерт на група NASEKOMIX, Първата месечна среща на Empower Bulgaria, и много елинти фирмени празненства.Концерт в помощ на Хаити.

Фоайето и луксозния бар "АНТРАКТ" имат възможност комбинирано да съберат 200 / 300 гости с необходимото кетъринг оборудване, само АНТРАКТ разполага с 80/100 седящи места, възможност за жива музика и импровизиран дансинг (мястото е и много удобно за нетрадиционни пресконференции), залата на театъра е с 400 места.
В лицето на доказаната вече кетъринг компания Team Holyday Event имаме сигурен партньор за частта, касаеща кетъринг обслужването на гостуващите събития.
За нас ще бъде чест да бъдем домакини на организираните от вас събития!

Ованес Торосян с номинация за ИКАР

Ованес Торосян с номинация за ИКАР

Актьорът на Модерен Театър Ованес Торосян е номиниран в категория „Дебют” за ролята си на Михал в „Пухеният” от Мартин Макдона. В същата категория е номиниран и режисьорът на спектакъла - Стайко Мурджев.
Пиесата „Пухеният” е поставена за първи път през 2003 г. в Кралския Национален Театър, Лондон. Има номинации „Тони” и „Evening Standard”и наградата „Лорънс Оливие” за най-добра нова пиеса, както и Награда на критиката.
„Имало едно време градче с калдаръмени улици, на брега на една пълноводна река, и там живеело едно малко момче...”
„Имало едно време едно стопанство, в една чудновата страна, някъде далече-далече...”
„Имало едно време един човек, който не бил като нормалните хора. Той бил около три метра висок...”
Колко истории започват така?
Колко от тях са свързани със съкровени спомени от детството?
А колко от тях са ни накарали да се страхуваме в тъмното?
Сценографияна на „Пухеният” е дело на Момчил Тасев, а костюмите - на Ивелина Минева. В постановката участват и актьорите: Благой Бойчев, Явор Бахаров, Ивайло Драгиев, Милко Йовчев, Мира Бояджиева и Радина Кърджилова.
На 18 март – четвъртък е премирата на „Пухеният” на сцената на Модерен Театър. След „Самотният запад”, това е второто заглавие на Мартин Макдона в репертоара на театъра. В момента режисьорът и артистичен директор на частния театър репетира „Лейтенантът от Инишмор” – заглавие отново на ирландсия драматург.

.