Да спасим в суматохата КЕСТЕНИТЕ

Актьорите на Модерен театър се присъединяват и ще участват в кампанията на Списание 8 "Да спасим в суматохата КЕСТЕНИТЕ".
ДА СПАСИМ БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ НА СОФИЯ!!!

В събота (29 май) от 14 ч. официално стартира “Да спасим в суматохата кестените” - кампанията на Списание 8 и “Вашият градинар”. При лятната естрада в Борисовата градина са добре дошли всички, които милеят за красивите дървета - символи на София!

Заповядайте, за да научите повече за проблема и решаването му! Ще се позабавляваме заедно с хубава музика. Ще получите съвети как да направите капани, с които да спасите кестените край дома си. От специалисти на Българското дружество за защита на птиците ще научите повече за това как да сглобите къщичка за синигери, които са естествен враг на листоминиращия молец. Ще можете да се срещнете с любими български актьори, които подкрепят инициативата.

Повече информация на www.kesteni.bg , www.ossem.eu

Ивайло Христов: Няма такова животно като 40 държавни театъра

Ивайло Христов Снимка Люлин Стаменов

Ивайло Христов Снимка Люлин Стаменов

Ивайло Христов Снимка Люлин Стаменов

13:40 09-05-2010 Интервю на Лиляна Караджова

Искам спектаклите ми да стават повод за размисъл за начина, по който живеем, казва актьорът и режисьор

Ивайло Христов е един от най-популярните български актьори с над 120 роли в театъра и киното. През последните години успешно съчетава ролите на актьор, режисьор, преподавател в НАТФИЗ и директор на Модерен театър. Разберете какво се случва с първата частна сцена в България и кои спектакли ще открият следващия сезон.

- Кои са най-големите трудности, с които трябва да се справяте като мениджър на Модерен театър?
- При всички случаи са свързани с финансите, защото при нас всичко е на мускули. Спечелихме един конкурс, но докато чакаме средствата, трябва сам да издържам театъра – да вадя пари за декор, костюми и реквизити от собствения си джоб.
- Как се стигна до случая с Елен Колева и защо възникна недоразумението да се обяви за осъдила театъра, а не бившия му собственик?
- Няма никакво недоразумение, Елен си е спечелила делото. Това, което ме ядоса, е, че навсякъде беше обявено, че тя е осъдила Модерен театър. Това е евтин рекламен номер. Мен никой не е ме е викал в никакъв съд, за да давам каквото и да е било показание, нито имам някакво задължение към нея.
- Защо изкуството е подложено на геноцид?
- От двайсет години това е така. Никой не успя да намери кураж и сили, за да направи каквото и да е било за българската култура и изкуство. Съгласен съм, че всички други отрасли са жизненоважни, културата и образованието, които не са толкова важни на пръв поглед, всъщност са изключително значими. Без тях простотията, която в момента се насажда целенасочено, е завладяла хората повсеместно.
- Ще търсите ли нов спонсор?
- Всекидневно търсим, но хората отказват, защото нямат причина да ни дават пари. Причините са комплексни. Ако някой иска да бъде меценат, трябва да приеме облагането на парите, които той дарява. В света няма система. Там парите, които се влагат в култура и изкуство, не се облагат с данъци, а вместо това се правят отстъпки. Цялата беда идва от факта, че за двадесет години никой не обърна внимание на този проблем. Трябва закон за театъра и закон за меценатството, които несъмнено ще променят тежката, мудна и абсурдна театрална система, в която потъваме в момента.
- Когато се захванахте с Модерен театър, подозирахте ли такова развитие?
- Все се надявах, че по някакъв начин проблемът рано или късно ще се разреши. Няма логика да сме единствената държава, в която има 40 държавни театъра. За никого не е тайна, че има един куп театри, които не работят. Не мога да разбера и поведението на общините, че не искат да поемат собствените си театри. Това е решение на ниво чиновници, защото ако се направи референдум в града, няма начин той да не каже „искаме си театъра”.
- Очаквате ли Министерството на културата да помогне?
- Министерството на културата има желание да помогне, но никой не иска да поема отговорността да каже какво да се направи. Важно е да се запазят парите в сектор театър, защото преди време беше направена една реформа, като се съкратиха театри, но парите от тези сцени бяха преразпределени на други места. Трябва да се направи реформа, която да наложи работещи структури и да запази парите в сектора. Това ще е добре за всички, така че младите хора, които завършват академията, да имат възможност наистина да играят в театрите, да кандидатстват по проекти в различни градове, а от това ще има полза за всички.
- Обещавате ли, че Модерен театър ще има следващ сезон?
- Да съм жив и здрав, ще има следващ сезон. Началото на другия сезон ще стартираме с три премиери. Сега правим пиесата „Смъртта на котката или лейтенантът от Инишмор”, която ще излезе наесен, а през май ще довършим репетициите на „Истерията”. Третата премиера още не е ясна, но знаем режисьора – това е Богдан Петканин, който сега е в Русия. „Смъртта на котката или лейтенантът от Инишмор” е изключително хубава пиеса, защото изследва инфантилната природа на насилието – много любопитна гледна точка. Когато прочетох за първи път текста, си казах, какви са тези хора, които хладнокръвно отнемат човешки животи, а след това спокойно се прибират вкъщи при жена си и децата си, какво точно се случва в тях. Единственият разумен отговор е, че подобни хора са спрели да се развиват интелектуално още в основното училище, когато децата са в периода на подражанието.
- Преди няколко месеца изиграхте моноспектакъла си „Секс, наркотици, рокендрол”. Какво е чувството да влезеш в роля, от която си отсъствал над 5 години?
- Беше ми изключително приятно, защото отдавна не бях играл. Гледах Асен Блатечки и веднъж му казах „дай едно кръгче и аз да направя” и той беше така добър да ми позволи. За мен това беше страхотен кеф. От дълго време не съм играл и страшно ми се играе, но най-напред трябва да изправя театъра на крака, да смажа машината, да тръгне и тогава, ако е рекъл Господ, може и да изиграя нещо.
- Поставял сте на повечето големи софийски сцени. Чувствате ли се като номад?
- Актьорската професия е номадска. В момента, в който се задържиш дълго време на едно място, свикваш, а човекът, който се занимава с изкуство, трябва да бъде постоянно нащрек, трябва рецепторите му да са изострени, иначе остарява и надебелява.
- Какъв тип публика има в Модерен театър?
- Една от най-големите ни цели е да отгледаме наша си публика. Хора, които искат да идват в Модерен театър, защото знаят, че тук със сигурност ще намерят качествена драматургия и актьори, които се отнасят честно към професията си. Артистите, които играят тук, са прегърнали една кауза напук на кризата. Много хора казват, че такова животно като частен театър няма. Сякаш животното четиридесет държавни театъра го има. Дори в Русия има само четири федерални театъра, другите са общински. Във Франция има четири или пет държавни театъра, но само един е с постоянна трупа. Там системата е изключително осигурена, има фондове, финансиране на проекти, взимат се високи хонорари.
- Има ли липсващи елементи в репертоарите на българските сцени?
- Единственият театър, който има отчетливо различен репертоар, е „Сфумато”, всички останали театри си приличат. Това, което ръководи Модерен театър в създаването на репертоар, е авторът – Ясмина Реза, Мартин Макдона, Тери Джоунс, братя Преснякови – това са все съвременни, рефлективни автори, които усещат времето, в което живеят, и пишат много сериозно и остро за него. Ако драматургичният текст не е добър, много трудно може да стане добро представление. Театърът в голяма степен стана режисьорски, което довежда до по-умозрителни, концептуални представления. Аз съм на възраст, в която трудно може нещо да ме промени, но когато някой ме развълнува, страшно се радвам, ставам див фен на представлението или на човека.
- В няколко постановки в Модерния се тематизира насилието. Какво е насилието за вас и как се ражда то?
- Насилието поражда насилие, но това е една приказка, която започва много отдавна, когато човечеството е прохождало, още откогато Каин и Авел са си имали вземане-даване. Тази приказка за съжаление и до ден днешен продължава. Насилието е изначално в човека, един от най-силните инстинкти е свързан с разрушението. Вярвам, че то може да бъде трансформирано в нещо градивно. Надявам се, че изкуството има силата, показвайки насилие на сцената, да го преодолява. Спомням си, че правихме семинар в НАТФИЗ с предишния випуск, където разисквахме с две момчета, които избиват целия клас с пистолети. Тогава възникна въпросът дали имаш право чрез смъртта или чрез насилието да се бориш срещу него. В крайна сметка си мисля, че изкуството има пречистваща сила.
- Мислите ли, че в спектакъла „Да играеш жертвата” има повече от една жертва?
- Всички герои в „Да играеш жертвата” са жертви. Те са потърпевши от живота, който живеят, човечеството е жертва на самото себе си. Много често си разменяме горчиви шеги, че ако живеем на различно място, нещата биха били различни, но и това не е сигурно.
- Може ли един спектакъл да е жертва?
- Да, може. Случва се понякога зрителите да не разберат спектакъла. Така те го превръщат в жертва. Това може да се случи, ако постановката е изпуснала времето си, или ако го е изпреварила.
- Къде искате да изпратите зрителите, които гледат ваш спектакъл? Какъв отпечатък искате да оставите върху тях?
- Нека си се приберат по къщите, но искам спектаклите да стават повод за размисъл, за някакъв диалог. Трябва да се замисляме за начина, по който живеем, за нашите лични, собствени ценности, за това как възпитаваме децата си.

"Смъртта на котката или лейтенантът от Инишмор"

 ПРЕДПРЕМИЕРНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ 4,19,30 МАЙ ОТ 19ч.

от Мартин Макдона
превод - Златна Костова
художник - Марина Янева и Самуил Ганев
Режисьор - Ивайло Христов

С участието на: Владимир Пенев,Иван Бърнев,Маргита Гошева,Стефан Спасов,Явор Бахаров,Ованес торосян,Милко Йовчев,Благой Бойчев

Ирония и „черен хумор” в стил Тарантино на сцената на Модерен Театър

На 27 април зрителите на Модерен Театър ще могат да видят първото от четирите предпремиерни представления на пиесата „Лейтенантът от Инишмор” от Мартин Макдона.
Това е третото заглавие на ирладския драматург, което влиза в репертоара на частния театър след „Самотният запад” с реж. Людмил Тодоров и „Пухеният” с реж. Стайко Мурджев, спечелил нарграда ИКАР`2010 за режисура категория Дебют.
„Лейтенантът от Инишмор”

Убита е черната котка на Лейтенант Порик – терорист считащ себе си за борец за свободата на Ирландия. Това е било единственото същество към което кървавият убиец е изпитвал нежни чувства. Онези, които са виновни за това убийство не могат да му кажат истината по простата причина, че им се живее. И... тогава на ход са хитрините...

Всичко наоколо е кръв, насилие, изстрели и любов. Но ирония и „черен хумор” в стил Тарантино поставят всичко на мястото си и превръщат абсурдната ситуация в комична.
В основата на пиесата е многовековния британско-ирландски конфликт. Ирландец по произход, Мартин Макдона безстрашно с достатъчна твърдост, лукавство и сарказъм навлиза в територията на темите табу, на обществените забрани. Той пише за онова, за което не се говори, за онова, за което мислим когато сме насаме със себе си. За онова, което обсъждаме тайно в кухнята, но се страхуваме да произнесем на глас, и още повече , за онова за което не се говори в театъра. Макдона прави пародия на ирландския тероризъм, пародия на националния мит, пародия на онова с което живеят, дишат, мъчат се няколко поколения ирландци от епохата на Оливър Кромуел да настоящия момент. Три века Ирландия и Британия се намират в състояние на военно противопоставяне, три века тече идеологическа и практическа война, умират хора, рушат се политически стратегии. Три века ирландската съпротива, ирландският тероризъм са атрибут на националната самоиндентификация.
Във финала на пиесата Макдона написва страшна фраза: „Значи целия този терор е бил напразно?” Мартин Макдона разобличава мита за ирландския тероризъм.
С официалната премиера на „Лейтенантът от Инишмор” съставът на Модерен Театър ще открие новия сезон през септември. Това ще е и първата от поредицата нови заглавия, които ще влязат в афиша на частната трупа.
Постановката е дело на артистичния директор на театъра Ивайло Христов, а в пиесата ще видим актьорите на Модерен Театър - Явор Бахаров, Милко Йовчев, Стефан Спасов, Маргита Гошева, Иван Бърнев, Благой Бойчев, Ованес Торосян и специалното участие на Владимир Пенев.

„Да играеш жертвата“

В „Да играеш жертвата“ братята Владимир и Олег Преснякови заемат сюжетния скелет на Шекспировия „Хамлет“ (сянката на убития баща се явява на сина, а вдовицата се готви да се омъжи за брата на покойника) и го облепват с плътта на една съвременна черна комедия. Наистина черна. И наистина смешна. Вместо да превърнат трагедията във фарс (по Макс Фриш), двамата руснаци намират черната комедия за по-подходящ жанр да вмести битовия абсурд на ХХI век. Пиесата им е гневна, иронично хаплива, горчива, забавна, по-често цинична и по-рядко тъжна. Персонажите в нея са или престъпници, или служители на милицията – трети вид няма. По средата е Валя, който играе ролята на жертвата при следствената възстановка на престъпленията.
В постановката на Ивайло Христов (Модерен театър) от препратките към Шекспир не е останало нищо. Изглежда, режисьорът е предпочел да не затруднява зрителя. Или просто е усетил, че не може да овладее и тази линия. Всъщност най-голямата заслуга на режисурата е кастингът. Защото без Ованес Торосян, прецизно уловил баланса между видимата и тъмната страна на Валя, спектакълът би се разпаднал на отделни естрадни етюди. Освен че е сглобка между сцените, Валя на Торосян е съвършеният манипулатор, който дърпа конците на останалите под защитната окраска на леко инфантилен аутсайдер. Подвеждащо безобидният му вид позволява лесно да сблъска майка си (Кристина Янева) с нежелания й ухажор (Ивайло Христов), да се отърве от настоятелната си приятелка (Маргита Гошева), да си играе с лековерния и алчен сержант (Явор Бахаров), да подлъже задържан (Тодор Близнаков), че лесно може да се откупи. Когато успява да манипулира безнаказано дори следователя, той вече е на крачка от последния ход – убийство.
Освен за дебютанта Ованес Торосян този спектакъл е добър професионален трамплин и за доскорошните му състуденти от класа на проф. Пламен Марков Благой Бойчев и Ивайло Драгиев. „Да играеш жертвата“ ще се запомни и с яркото и сочно присъствие на Стефания Колева, Анастасия Лютова, Стефан Спасов. Техните появи обаче са епизодични и изсвирени само на една нота. Докато Иван Бърнев за пореден път прави плътен образ, разказвайки много повече, отколкото ни дава текстът. Иначе елегантният костюм и скъпите мокасини стоят като чужди на неговия следовател. След всяко убийство, което разследва, той утихва и се смалява все повече. Докато след поредната безсмислена жестокост бентът се скъсва и натрупаното се излива във врящ от псувни словесен поток. Този персонаж изчезва много преди финала. Натравя се с риба фугу в един псевдояпонски ресторант. В изпълнението на Бърнев обаче това прилича на ритуално самоубийство на самурай.

1 ГОДИНА ОТ ПЪРВАТА НИ ПРЕМИЕРА-13.04

НА 13.04 МОДЕРЕН ТЕАТЪР ПРАЗНУВА ЕДНА ГОДИНА ОТ ПЪРВАТА СИ ПРЕМИЕРА!БЛАГОДАРИМ НА НАШАТА ПУБЛИКА И ВИ ОЧАКВАМЕ ОТНОВО!

МОДЕРЕН ТЕАТЪР ВИ ПОЗДРАВЯВА С ДЕНЯ НА ТЕАТЪРА

Явор Бахаров: Псувните ми влизат органично

Явор Бахаров е завършил НАТФИЗ преди по-малко от година и вече е от водещите актьори на "Модерен театър".

Явор Бахаров играе водещата роля в "Самотният Запад".

Явор Бахаров играе водещата роля в "Самотният Запад" Фото: Лиляна Караджова

Явор Бахаров играе водещата роля в "Самотният Запад"

Явор Бахаров играе водещата роля в "Самотният Запад"

Явор Бахаров

Явор Бахаров, Асен Блатечки, Иван Радоев и Радина Кърджилкова играят в "Самотният Запад" Снимка Симон Версано

Асен Блатечки и Явор Бахаров играят братята Коулман и Валийн Конър. Снимка Симон Версано

01/08

12:18 07-03-2010 Интервю на Лиляна Караджова 1872 | 4 | 6 Коментирай

По-малкият брат на Захари е единственият актьор, участвал в три спектакъла на ирландския драматург Макдона

Явор Бахаров е роден на 12 юли 1985 г. в София и през 2009 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов. Брат е на актьора Захари Бахаров и се подготвя за не по-малка слава… „Пухеният” по Макдона (който ще се играе от 18 март в „Модерен театър”) е дипломният му спектакъл, а последната му водеща роля в театъра е в „Самотният Запад” – пак по Макдона. Постановката е библия за тийнейджъри, пълна с мръсни приказки, учи какво е омраза и на какво са способни разкаянието и прошката. В скоро време ще видим и големия му дебют в киното – Явор играе водещата роля във филма „Тилт”.
- Как приемаш героя си в "Самотният Запад"?
- Героят ми (Валийн) е познат, имаме допирни точки. Ролята на „по-малкия брат” ми е интересна, защото и в живота съм по-малкият брат, въпреки че вече съм и по-големият (б.а. - в семейството има и по-малък брат). А както се шегува един приятел с мен, и аз съм малко стиснат, подобно на Валийн.
- Имал ли си конфликти със Захари, каквито имат братята Валийн и Коулман Конър?
- Не бих казал, отношенията ни са съвсем различни. С брат ми сме много добри приятели. Има един много точен израз: „Брат брата не храни, но тежко му, който го няма.”
- В „Самотният Запад” има много псувни, имаш ли любима фраза от тях, нещо като твоята псувня?
- Когато трябва да кажа на Иван Радоев „Я го духай бе”, го казвам с любов. Псувните ми влизат органично. Те са част от стилистиката на Макдона, който разказва за един отдалечен край, където много се псува…
- В постановката има типичния за Макдона черен хумор и средства – забит молив в гърлото, гадни номера с чашата с бира… Това отблъсква ли те от собствения ти герой?
- Не, напротив, даже ми е интересно да се срещам с такива гадни хора, да мога да пресъздам и по-ниски персонажи. Това са подли характери, но пък са по-интересни и за актьорите, и за зрителите. Харесват ми повече, отколкото някакви влюбени и чисти хора, които даже ме плашат. Повече се чувствам в свои води, когато трябва да изиграя нещо мръснишко. От друга страна, харесвам да играя противоположни образи, повече, отколкото прекалено сродни. Не ми се налага да избирам нищо, все пак съм млад артист и каквото ми дадат, това правя, опитвам се да извлека максимума от него.
- С Асен Блатечки често се сбивате в спектакъла, при това убедително. Много време ли ви отне подготовката?
- Доста време, около два часа. Обикновено аз падам първи на земята, защото Асен все пак е каратист. Понякога се опитвам да го преборя, но рядко се получава. Сцените не са поставени, по-скоро гледаме да ги изиграем импулсивно и натурално, по братски.
- Как обясняваш манията на героя си да събира статуетки?
- Така той се опитва да изкупи всички свои грехове. Героят Валийн си мисли, че след като събира статуетки, вече се е оправдал, вместо примерно да прави ферми и колибки за птичетата в гората.
- „Пухеният”, който се игра в „Сатирата”, идва от март в „Модерен театър”. Това ли е дебютният ти спектакъл?
- Да, това е първият ми на Макдона, след това дойде „Самотният Запад”, а в момента репетираме „Лейтенантът от Инишмор, или историята за една умряла котка” пак по негова пиеса, който ще се играе от средата на април. Аз съм единственият актьор в България, който е участвал в три постановки на Макдона. Самият той ми допада много, защото е модерен драматург с тънко чувство за хумор, което много ми харесва. Вече е взел два Оскара – за късометражен и за чуждоезичен филм – „В Брюж”. Имам усещането, че мога да изиграя всички персонажи на Макдона. А може би всъщност и в реалния живот съм един от неговите персонажи…
- Какви са липсващите елементи в българския театър?
- Трябва да има повече млади режисьори, които да знаят какво правят, трябва да им се дава повече доверие, дори и това да крие рискове. Тяхната професия е много трудна, учили сме със Стайко Мурджев, който е номиниран за Икар за представлението „Пухеният”. Давам си сметка, че това е много тежка професия, но има нужда от млади хора, защото понякога при по-опитните се усеща захабяване, „зацикляне”.
- Ще разкажеш ли малко повече за последния филм, в който играеш?
- Главният филм е „Тилт”, който е почти готов, дори го гледах с режисьора и с други актьори. Това е филм на Виктор Чучков-син, който разказва за първите години на прехода, за трима софийски пичове и една любовна история, преплетена вътре. Става въпрос и за емигрантството. Играем млади актьори от класа на Пламен Марков – аз, Ивайло Драгиев, Ованес Торосян и Радина Кърджилова. Моята роля е водеща – на едно типично софийско копеле, което се опитва да кара скейт, но неочаквано го завърта любовта…
- Имаш специфична прическа, има ли нещо преднамерено в нея?
- Не, няма нищо преднамерено, така си ми расте косата. Опитвам се понякога да й правя нещо, но тя си има собствен живот.

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ

Ивайло Христов: Защо съм в Модерен театър

С

Какви са някои от идеите на Министерството на културата за реформата в сценичните изкуства, написа преди дни в. “Труд”. Днес ви предлагаме мнението на актьора, режисьор и директор на Модерен театър Ивайло Христов за промените в театъра.
Безсмислена би била всяка реформа, ако преди това не се осигурят необходимите лостове за финансиране на изкуството. Нужен е сериозен закон за театъра и работещ закон за меценатството. Трябва да се открият и приложат всички финансови механизми, чрез които инвестирането в изкуството да бъде въпрос на чест за всеки бизнесмен. Така държавата ще помогне сама на себе си и няма да се срамува от жалкия си неподлежащ на коментар бюджет за култура.
Казват, че се правят промени, защото нямало пари в държавата. Каква ще е тогава тази реформа?! Преди всичко властта трябва да определи важно ли е за страната ни изкуството. Ако не е - о'кей. Ще правим театър напук - и преди сме го правили. Но ако е важно, а аз се надявам, че е така - трябва да има ясна концепция, така както за образованието и здравеопазването. Защото културата е тази, която се грижи за духовното здраве на народа си. Изкуството пък оставя най-верният документ за това, какви сме били, как сме живели и какво сме оставили на нашите потомци. Ако всичко това не се случи, на следващото световно първенство за най-тъп и бездуховен народ ние ще сме шампиони.
Освен държавните театри реформата трябва най-сетне да уреди начина на съществуване на частните като нашия Модерен театър. Най-малкото по Закона за конкуренцията ние също имаме право на субсидия така, както и държавните институции. Досега обаче не сме получили нищо. Не защото не сме искали. Искаме. Но засега това е само глас в пустиня. Може би защото театърът ни е нов, такова нещо не е имало досега. Вероятно държавата не знае как да постъпи. Надявам се, че в скоро време ще има ясен план как да се подхожда към театрални форми като нашата.
Културата със сигурност няма как да съществува по начина, по който сме преживявали досега. Нищо не е мръднало вече 30 години. Това прави изкуството ленно, артистите - мързеливи. Знаеш, че и да играеш, и да не играеш - получаваш едни и същи пари. Защо тогава да им играем?! По-добре да отидем на друго място, в съседния театър, да си изкараме някой друг лев от хонорар. Така или иначе заплатата ни е сигурна.
За да се смени тази схема, трябва да се излезе на свободния пазар. Но такъв засега няма. А и този пазар не трябва да е дива джунгла, трябва да има условия, за да съществува. Затова казвам, че най-напред трябва да има закони, които да осигурят пазара. Чак тогава да се реформира каквото и да било. Когато се осигурят възможности за пазар в изкуството, тогава вече абсолютно съм “за” всички да са на равен старт. И тогава повече ще печели онзи, който може, който е по-талантлив.
Извънстоличната ни култура обаче ще загуби от принципа “Който играе - печели”. Защото положението в тези театри не е чак толкова добро. Останалите сценични жанрове пък съвсем ще загинат. Според мен всяка община трябва да се грижи да има култура в града. Преди много години, когато са закрили театъра в Димитровград, се е вдигнал да го защитава целият град. Обидно би било Плевен, да речем, да остане без театър. Не вярвам местната община да не може да отдели 200 или 300 хиляди лв., за да издържа театъра си.
Какво ще стане и с т. нар. лабораторни театри, чиято цел не е да поставят рекорди по посещаемост на зрителите? Те правят изследвания в театралното изкуство. Това също е важно.
Аз като човек, който експериментира в областта на частния театър в България, никога не съм бил канен на обсъждания по реформата в Министерството на културата. Неясно защо. Това, надявам се, не е знак, че ще сме пропуснати при промените.
Вместо да се радват, че и у нас се е появил частен театър със собствена база, мнозина казват: “Дано това да не се случи.” Защото, ако се случи, ако ни потръгне, Модерен театър ще бъде сериозна провокация за цялата театрална система у нас. Да, ние сме частен театър - но това не означава, че критерият ни е паднал, че ще правим представления на всяка цена, за да вкарваме публика.
Ние, разбира се, имаме нужда от зрители. Но смятаме да възпитаме наша публика - с висока драматургия, без да правим художествен компромис. Убеден съм, че българите искат да гледат качествен театър.
Навсякъде тръбим, че трябва да се подкрепя частната инициатива, и това е, как да кажа, директива от Брюксел, от цяла Европа. Ние обаче сме единственият театър, който не получава и една стотинка от когото и да било - нито от държавата, нито от общината. Бившият министър на културата Стефан Данаилов дойде на откриването на театъра. На думи всички ни казват “браво”. Но реално никой с нищо не ни е помогнал.
Пътят, по който вървим, е труден наистина. Парите, изкарани от билети, ги вкарваме в нови постановки, плащаме режийни, плакати, реклама. Приятели ни помагат, при това напълно безплатно за декори, за костюми, за музика. И въпреки всички трудности не бих се отказал от този проект. Това е най-интересното и смисленото нещо, което ми се е случвало през последните 20 години. Доста дълго време работих в държавни театри, където съществуването ми като актьор малко или много беше безсмислено. Години наред получавах заповед: “Ще играеш тази и тази роля.” Никой не се интересуваше дали този образ е полезен за мен. Дали това е творческо предизвикателство. Дали не съм изиграл още пет такива досега. И понеже съм ги изиграл, да речем, успешно - хайде шестата. Това ме убиваше. Години наред си казвах: “Не ме интересува какво ще играя тази вечер, просто ще видя кой костюм ще сложа.” Това ме превръщаше в чиновник с 20-25 представления на месец. На сцената излизах всяка вечер, а получавах точно толкова пари, колкото и всички останали, независимо дали играят или не. Това е основен принцип на комунизма. И все още живеем така. Но аз отказвам. Затова съм в Модерен театър.
ПП: Г-н министър, от една седмица се опитвам да се свържа с вас. Но не мога. Нищо, ще опитам пак.
Искрено ваш: Ивайло Христов

Пиесата “Пухеният” на Мартин Макдона на сцената на Модерен Театър

“Пухеният” е поставена за първи път през 2003 г. в Кралския Национален Театър, Лондон. Номинирана е за “Тони” и “Evening Standard” и наградата “Лорънс Оливие” за най-добра нова пиеса, както и Награда на критиката.

Модерен Театър представя:
“Пухеният”
от Мартин Макдона
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография: Момчил Тасев
Костюми: Ивелина Минева

В “Пухеният” участват: Благой Бойчев, Явор Бахаров, Ивайло Драгиев, Ованес Торосян, Милко Йовчев, Мира Бояджиева и Радина Кърджилова.

Актьорът на Модерен Театър Ованес Торосян е номиниран за награда ИКАР в категория “Дебют” за ролята си на Михал в “Пухеният” от Мартин Макдона. В същата категория е номиниран и режисьорът на спектакъла –  Стайко Мурджев.

Спектакълът “Пухеният” ще се играе на сцената на Модерен Театър на 18 и 29 март от 19:00 ч. След "Самотният запад”, това е второто заглавие на Мартин Макдона в репертоара на театъра. В момента режисьорът и артистичен директор на частния театър репетира "Лейтенантът от Инишмор” – заглавие отново на ирландсия драматург.

Пиесата “Пухеният” е поставена за първи път през 2003 г. в Кралския Национален Театър, Лондон. Има номинации “Тони” и “Evening Standard” и наградата “Лорънс Оливие” за най-добра нова пиеса, както и Награда на критиката.

“Имало едно време градче с калдаръмени улици, на брега на една пълноводна река, и там живеело едно малко момче...”

“Имало едно време едно стопанство, в една чудновата страна, някъде далече-далече...”

“Имало едно време един човек, който не бил като нормалните хора. Той бил около три метра висок...”

Колко истории започват така?

Колко от тях са свързани със съкровени спомени от детството?

А колко от тях са ни накарали да се страхуваме в тъмното?

За Мартин Макдона изразът “свой сред чужди, чужд сред свои” би бил съвсем на място. Ирландец по произход, той е роден в Лондон на 26 март 1970 г. в семейството на емигранти. Едва ли ирландският произход обаче може да обясни защо двамата братя Макдона, оставени на самоотглеждане, решават да станат писатели. На 16 години Мартин зарязва училището, засяда за няколко години пред телевизора с чипс и кола и живее от социални помощи. Като свои учители признава Мартин Скорсезе, Дейвид Линч и Куентин Тарантино, но не и Шекспир. Като взима пример от по-големия си брат Джон Майкъл, Мартин започва да пише сценарии и радиопиеси. За безработен “безделник” Макдона се оказва изключително трудолюбив, залягайки по цял ден върху писането, систематично изпращайки произведенията си във всевъзможни редакции и колекционирайки откази. Само два от сценариите му биват одобрени, уви, в Австралия…

Неочаквано славата се стоварва върху Мартин Макдона през 1996 г. със стремителния успех на написана за осем дни “Кралицата на красотата от Лаийнан” (играна у нас под заглавието “Бившата мис на малкия град”). Следват многобройни награди, сред които “Тони” и “Лорънс Оливие”, постановки по целия свят, в това число на Бродуей. В Лондон едновременно поставят четири пиеси на Макдона – театрален прецедент, който се е случил преди това единствено на Шекспир! Пиесите на Макдона са пропити с черен хумор. Те са построени на принципа на киномонтажа, стегнати като структура, а фабулата е изпълнена с поврати – измамни надежди и жестоки развръзки, държащи в напрежение. В тях текат реки от кръв, гърми саркастичен смях и се леят скрито сълзи, предизвикани от човешката жестокост.

Макдона признава, че въобще не обича театъра и въпреки че вече се числи към щатните драматурзи на Националния Кралски Театър, неговата Голяма любов си остава киното. Първият му филм “Револвер” (“Six Shooter”), на който е сценарист и режисьор, е направен за скромните 200 000 долара и печели “Оскар” за най-добър късометражен филм през 2006 г. Този успех води до заснемането през 2007 на “В Брюж” с Колин Фарел, Брендън Глийсън и Ралф Файнс в главните роли. Филмът е с 3 номинации “Златен глобус”, има 7 номинации на Британските филмови награди и донася на Мартин Макдона наградата за най-добър сценарий.

МОДЕРЕН ТЕАТЪР предоставя идеални възможности

МОДЕРЕН ТЕАТЪР предоставя идеални възможности за организиране на концерти, фирмени партита, корпоративни мероприятия и събития от всякакъв вид.
Наши гости бяха конкурса Мъж на годината - организиран от Дарик Радио, Старта на Fashion TV България, концерт на група NASEKOMIX, Първата месечна среща на Empower Bulgaria, и много елинти фирмени празненства.Концерт в помощ на Хаити.

Фоайето и луксозния бар "АНТРАКТ" имат възможност комбинирано да съберат 200 / 300 гости с необходимото кетъринг оборудване, само АНТРАКТ разполага с 80/100 седящи места, възможност за жива музика и импровизиран дансинг (мястото е и много удобно за нетрадиционни пресконференции), залата на театъра е с 400 места.
В лицето на доказаната вече кетъринг компания Team Holyday Event имаме сигурен партньор за частта, касаеща кетъринг обслужването на гостуващите събития.
За нас ще бъде чест да бъдем домакини на организираните от вас събития!

Ованес Торосян с номинация за ИКАР

Ованес Торосян с номинация за ИКАР

Актьорът на Модерен Театър Ованес Торосян е номиниран в категория „Дебют” за ролята си на Михал в „Пухеният” от Мартин Макдона. В същата категория е номиниран и режисьорът на спектакъла - Стайко Мурджев.
Пиесата „Пухеният” е поставена за първи път през 2003 г. в Кралския Национален Театър, Лондон. Има номинации „Тони” и „Evening Standard”и наградата „Лорънс Оливие” за най-добра нова пиеса, както и Награда на критиката.
„Имало едно време градче с калдаръмени улици, на брега на една пълноводна река, и там живеело едно малко момче...”
„Имало едно време едно стопанство, в една чудновата страна, някъде далече-далече...”
„Имало едно време един човек, който не бил като нормалните хора. Той бил около три метра висок...”
Колко истории започват така?
Колко от тях са свързани със съкровени спомени от детството?
А колко от тях са ни накарали да се страхуваме в тъмното?
Сценографияна на „Пухеният” е дело на Момчил Тасев, а костюмите - на Ивелина Минева. В постановката участват и актьорите: Благой Бойчев, Явор Бахаров, Ивайло Драгиев, Милко Йовчев, Мира Бояджиева и Радина Кърджилова.
На 18 март – четвъртък е премирата на „Пухеният” на сцената на Модерен Театър. След „Самотният запад”, това е второто заглавие на Мартин Макдона в репертоара на театъра. В момента режисьорът и артистичен директор на частния театър репетира „Лейтенантът от Инишмор” – заглавие отново на ирландсия драматург.

.

Ованес Торосян-интервю

Един актьор,който не е актьор!

СКРОМНОСТТА Е ХУБАВО КАЧЕСТВО И Е ЧУДЕСНО ДА СРЕЩНЕШ МЛАД ЧОВЕК  КОЙТО НЕ СЕ Е ГЛАВОЗАМАЯЛ ОТ УСПЕХА. А ОВАНЕС ТОРОСЯН ИМА ОТ КАКВО ДА СЕ ГЛАВОЗАМАЙВА. ВСЕ ПАК ТОЙ УЧАСТВА В ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ, А НАСКОРО ПОЛУЧИ И НОМИНАЦИЯ ЗА ТЕАТРАЛНИТЕ НАГРАДИ „ИКАР“ ЗА ДЕБЮТ...

Но въпреки че скоро е завършил НАТФИЗ, Ованес реалистично преценява, че все още не е изучил всичко.

„Една диплома не те прави актьор. Винаги ме е дразнило, когато по кастингите разни студенти се представят и казват, че са актьори. Аз затова казвам: „Казвам се Ованес Торосян

и не съм актьор.“

Роден е в Армения, но заради войната с Азербайджан се мести у нас през 1993 г. заедно с брат си, актьора Тигран Тиросян, и семейството си. Всъщност неговото семейство има дълбоки театрални традиции. Прабаба му е заслужила актриса на Грузия, почти всички в родата му се занимават с театър

дори баща му и чичо му имат собствен театър в Армения. Няма как и Ованес да не продължи традицията

, пък и среща подкрепата на родителите си. Той ги убеждава в таланта си, след като постоянно ги разсмива със свои скечове, които е заснел сам с домашната видеокамера. Записват го в школа в Двореца на децата, където за първи път се качва на сцена. Важна роля в развитието на младия талант изиграва Ивайло Христов. Артистичният директор на „Модерен театър“ е нещо като гуру за Ованес, но той не обича такива определения.

„Аз си нямам гуру. На човек му е по- лесно да прави нещата като своя гуру. Аз пък искам сам да стигна до нещо, без да имам база за сравнение.“

Все пак  Ивайло Христов е един от учителите му и Ованес му е благодарен за това, че

още докато бил студент втори курс, Ивайло го поканил за главната роля в пиесата „Били Лъжеца“.

Другият режисьор, на когото Ованес дължи много, е Камен Калев. Създателят на „Източни пиеси“ го кани

на кастинг за ролята на по-малкия брат във филма му, който предизвика небивал фурор и спечели някол-

ко престижни награди по световните кинофестивали. Разлажи ми един виц. Всъщност кастингът е доста необикновен: Калев иска от Торосян да му разкаже един виц. Още същия ден му се обажда, че е одобрен. Ованес казва, че след успеха на „Източни пиеси“ се чувства по-уверен, защото вижда резултата от обучението си в НАТФИЗ. С него е свързан и един прекрасен спомен от фестивала в Кан през миналата година. Тук се среща с Куентин Тарантино и успява да се снима с Вим Вендерс. „За мен това хо-

дене беше точно навреме, след завършването ми. В Кан усетих отношението

към актьора. Преди прожекцията никой не ме забелязваше, а след пресконференцията всички ме гледаха странно, идваха да ме поздравят. Хората искрено ми се радваха и тогава разбрах,

че има смисъл в това, което правя.“ Актьор от трупата на „Модерен театър“, Ованес успешно редува изявите си на сцена (последната му роля е в спектакъла „Да играеш жертва та“) със снимки в киното. Още като студент той се снима в етюди на свои колеги и така се научава как да се държи пред камерата. „Някак си обучението ми протече паралелно – и кино, и театър. Лично повече удоволствие ми носи работата в театъра, тук си залагаш душата, пък и е по-трудно. В киното по-технически

стават нещата.“ Той признава, че покрай работата си не може да гледа нито театър(„интересно ми е да видя само как се справят актьорите“), нито кино („веднага си представям кое как са заснели, къде е екипът“). Покрай безкрайните си ангажименти обаче май не му остава никакво свободно време.

Той обаче цитира Сашо Дойнов, който му казал една мъдра мисъл: „Един актьор трябва да се лишава за сметка на това, което прави.“ Лишения в името на изкуството„Готов съм на лишения и се лиша-

вам“, казва Ованес. Което ще рече няма почивки, няма купони, само репетиции или снимки на пореден филм. Но поне приятелката му го разбира. Казва се Милена и е ученичка на Ивайло Христов. Разбира го, понеже и тя се занимава с това. „С тази професия няма как да си взема за жена лекарка, за нея ще съм някакъв шизофреник“ – смее се Ованес. През тази година ще излязат два филма с негово участие. В единия, за който засега не иска да говори, Ованес играе главната роля, а другият е „Тилт“.

„За „Тилт“ подходих по различен начин към ролята. В „Източни пиеси“ реших да пробвам метода на Робърт де Ниро (той си избира една сцена в сценария и в нея хвърля най-голямата си игра). Избрах си две сцени, в които дадох всичко от себе си, а в останалите сцени избрах историята да ме води. В„Тилт“ във всички сцени съм на сто процента, само в най-важната съм напълно пасивен.“

All You Need is Love - еврокомисар Кристалина Георгиева в Модерен театър

All You Need is Love - еврокомисар Кристалина Георгиева,
звездите на Модерен Театър и приятели
Снимки Bulphoto

Българският еврокомисар по Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи бе патрон на благотворителния концерт "Всичко е любов", организиран в помощ на Хаити.
Събраните приходи от концерта бяха предадени на Български Червен Кръст.




 
Звездите на най-младата софийска театрална сцена - Искра Ангелова, Кристина Янева, Стефания Колева, Ирини Жамбонас, Маргита Гошева, Илиана Лазарова, Стефан Спасов, Иван Бърнев, Явор Бахаров, Иван Радоев и Асен Блатечки, както и младите актьорски попълнения Ованес Торосян, Благой Бойчев, Ивайло Драгиев и Милко Йовчев представиха невероятен концерт спектакъл в денят събрал силата на християнския празник Сирни Заговезни, любовта на Св.Валентин и магията на виното – 14 февруари.

„Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят. „ смята Джесика, която е на 8! Екипът на Модерен Театър заедно с приятелите си Дони и Нети, Миро и Дивна, Сигнал, Милена и Ревю, Насекомикс, Studio Dance Zone, Free Will Society, Вяра Пантелеева , Мишо Шишков, Борислав Бояджиев и Гришата Георгиев от „Нощни птици”, Ели Раданова и Деница от „Мюзик айдъл” пяха за любов с любов и заредиха с настроение всеки зрител в залата и на прякото предаване по БНТ.

След концерта всички гости на театъра се присъединиха на импровизирано парти с вината на винарска изба Виноградец и продуктите на сирене Жоси и месните продукти АВА!







Домейн Бойяр представиха изтънчена колекция от бели и червени вина на VIP гостите в пиано бара на Модерен Театър, сред които освен българския еврокомисар Кристалина Георгиева бяха и министрите Вежди Рашидов и Николай Младенов. Бутилки вино бяха продадени с благотворителна цел, а средствата дарени на Българския Червен Кръст.





Кристалина Георгиева съобщи пред журналисти, че до края на месеца ще замине за Хаити, където ще се наблегне върху два аспекта - насочване на вниманието към пострадалите, на които досега не е помогнато, и на проблема за получаване и разпределение на помощта в страната. Българският еврокомисар изтъкна, че координацията при получаване и разпределение на помощта трябва да гарантира, че средствата на Европейския съюз ще се използват много ефективно. Тя е поискала допълнителни 90 млн. евро за възстановяване на Хаити от щетите след унищожителното земетресение.
„Аз съм първо българка, после европейка. Очаквате от мен като европейски комисар да съм европейка и българка едновременно. И аз тези две неща ще ги съчетая. Но както и всички вие и аз съм българка. Моята репутация като вашия човек, вашия комисар, зависи от това дали мога да запазя обективност и безпристрастност“, заяви Кристалина Георгиева, цитирана от БГНЕС.

Снимка Ерна Велия

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ в помощ на децата от Хаити

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ в помощ на децата от Хаити
първото събитие под патронажа на
еврокомисар Кристалина Георгиева
ЗВЕЗДИТЕ НА МОДЕРЕН ТЕАТЪР КАНЯТ НА БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ И ЧАША ВИНО

БНТ ще излъчи директно на 14 февруари от 17,30 до 18,30 благотворителния концерт ВСИЧКО Е ЛЮБОВ на Модерен Театър с цел събиране на повече средства и чрез смс в помощ на децата от Хаити. По време на концерта ще се проведе пряко включване – разговор с българката отказала евакуация и останала да помага в бедстващата страна - Ралица Константинова!

Звездите на Модерен Театър – Искра Ангелова, Стефания Колева, Иван Радоев, Иван Бърнев, Маргита Гошева, Кристина Янева и Явор Бахаров, както и младите актьорски попълнения Ованес Торосян, Благой Бойчев, Ивайло Драгиев и Милко Йовчев и  Асен Блатечки, канят на благотворителен концерт с чаша вино в денят на влюбените 14 февруари.
Това е и последният ден, в който изпращайки смс на номер 1255 можем да дадем своята помощ на нуждаещите се деца в Хаити.

На сцената на Модерен Театър за вас ще пеят Дони и Нети, Миро, Сигнал, Милена и група Ревю, Насекомикс, Free Will Society, Вяра Пантелеева от "Стар Академи", тенорът Антонио Патарузлиев, Георги Дюлгеров, Ели Раданова и Деница от „Мюзик айдъл”, а кръвта ви ще загреят неотразимите Studio Dance Zone.

Очакват ви и награди - уикенд за двама в Банско и Боровец!
 Любовта чака зад ъгъла на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "Върбица"!

Брат срещу брата в Модерен театър : Култура : Сцени : Novinar.net

Брат срещу брата в Модерен театър : Култура : Сцени : Novinar.net

"ДА ИГРАЕШ ЖЕРТВАТА"

Да играеш жертва

публикувано на 29-01-2010 @ 11:54 am

Беше преди повече от десет години в голямата зала на театър “Адриана Будевска” в Бургас. Иван Радоев, тогава още го изписваха Иван Радоев-син, ходеше по сцената гол, само по дънков гащеризон. В един момент го съблече и остана чисто гол. Това беше първата му голяма роля, а той беше новата голяма надежда на българския театър. Днес, повече от десет години по-късно, той е наложен актьор, а новата голяма надежда  се казва Ованес Торосян. Тази зиме те си партнират в “Да играе жертва” в Модерен театър.

Сигурно вече сте гледали Ованес Торосян в “Източни пиеси”. Ако не сте отидете, съвсем скоро ще го спрат от кината, ако вече не са го спрели. Тъй като е млад актьор десетина години след Радоев, Торосян има шанс и да снима кино и то българско и хубаво. Няма как да не признаем, че нещата са се променили. Обаче той всъщност е и талантлив на сцена. Ованес прави един много добър Валя в “Да играеш жертва”. Валя е млад човек, който след загубата на баща си, се опитва да разбере смъртта, като играе жертвата в следствени възстановки.
“Да играеш жертва” на пръв поглед говори за смъртта. Но не само. Ако внимавате, ще намерите още много материал за размисъл, добре поднесен в ирония и хумор. Всъщност не мисля, че едно гледане стига. Има твърде много малки, но важни неща, които се изплъзват покрай големите и важни изводи. Но постановката е и искрено забавна.
Иначе “Да играеш жертва” е първата пиеса на Владимир и Олег Преснякови поставяна у нас. Преснякови са дълго очаквани, според критиката, у нас съвременни руски автори. Постановката е на Ивайло Христов. Христов, както винаги, е на ниво и като режисура и като игра. Иван Бърнев пък е просто брилянтен. Лично на мен силно впечатление ми направи и Благой Бойчев, дано да го видим в по-централна роля, както и Явор Бахаров. Да, Явор е брат на Захари Бахаров.

ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ

ИНТЕРВЮ

Връзката между родното кино и зрителите е скъсана

От ЕС рано или късно ще ни захапят, че не сме синхронизирали законодателството си с тяхното, смята режисьорът на “Емигранти” и “Шивачки” Людмил Тодоров

Сабина Георгиева

Людмил Тодоров МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Людмил Тодоров завършва кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Филмът му "Любовното лято на един льохман" е носител на голямата награда на фестивала в Торино и на специалната награда на журито в Монтевидео. "Приятелите на Емилия" грабва приза на ФИПРЕССИ в Солун, а "Емигранти" - наградата на публиката на международния "София Филм Фест". Негови са още "Шивачки", "Бягащи кучета" и др.
- Режисьор сте на един нов спектакъл в "Модерен театър" - "Самотният запад", от Мартин Макдона. Преди време поставихте с успех в "Сълза и смях" пиесата на Олби "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" Насочване към театъра?
- Хванах се в "Модерен театър", защото им беше много трудно и откъм актьори, и откъм режисьори. Иначе не гледам на себе си като на театрален режисьор. Все пак признавам, че докато в Сълзата ми беше леко мъчително, сега при този втори опит ми стана интересно. В киното нещата не се получават лесно, но получат ли се, забравяш за тях. Киното улавя импулса на актьорската игра и го запечатва. А в театъра непрекъснато има изненади - днес нещата стават добре, утре няма и помен от това. С подобни проблеми се сблъсках в първия спектакъл и затова бях решил да няма втори. А сега е точно обратното, имам мерак да направя и друга постановка и сигурно пак ще е в "Модерен театър".
- Говорите в минало време за трудностите на театъра. Значи ли, че той вече излиза от най-тежкия си период? Вече се случиха няколко премиери.
- Не, не значи. Премиерите в "Модерен театър" са въпреки, напук на всичко. Повече от половин година около 20-30 човека работят във възрожденски дух, без да им се заплаща. След като голяма част от първоначалната трупа се отля, останаха двама-трима. Но всяко зло за добро - влязоха младите актьори от класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов, които хич не си поплюват и ще станат гръбнака на трупата. Затова се надявам до края на сезона да се превърнем в нормален театър с нормален репертоар, със свои зрители.
- И за много от качествените български филми неведнъж казвате, че се случват въпреки ситуацията.
- И въпреки ченгетата, но така беше и преди 89-а година и въобще откакто има българско кино.
- Нищо ли не се промени с избора на новия шеф на Националния филмов център Александър Донев?
- Не. Той завари нещо, с което ще е нужно време да се приключи.
- Какво точно имате предвид?
- Имам предвид да се променят правилата, да бъдат неутрализирани хората, които все още са около софрата. Надявам се този процес до една година да завърши и най-после да започнем да работим с ясни правила. В момента ме притеснява не НФЦ, а Министерство на културата, където съзирам същия начин на управление и отношение, както отпреди 20 години. Веднага ви давам пример. Категорично не е ясно защо беше нарушен Законът за филмовата индустрия. Съществува закон, според който парите за кино се определят от някакви обективни критерии. Това е математика и никой не може да реши, просто ей така, как да се процедира. Но от министерството нарушиха този закон и съкратиха парите за кино почти два пъти. И нищо. Имаше протести, писма, срещи... никой не дава обяснение. Затова казвам, че в Министерство на културата започнаха със закъснение да се случват неща, които вече уж били зад гърба ни.
И още - медийният закон с всички абсурди в него по някакъв начин също е инспириран от това министерство и чрез него се защитават корпоративни интереси. Например всяка обществена телевизия, такава с национално покритие, каквото имат БНТ, бTV и Нова телевизия, е длъжна минимум 50 % от филмите, които излъчва, да бъдат европейски. Така гласи една директива на Европейския съюз и това трябва да влезе и да стане медиен закон. А ето какво беше вписано в нашия нов медиен закон: 50 % европейска продукция, "когато това е практически възможно". Което ще рече какво?!
- БНТ и НФЦ многократно отхвърляха ваши филмови проекти. Чувствате ли се пренебрегнат?
- След като две-три години се занимавах изключително концентрирано с целия този кръг от бивши сътрудници на държавна сигурност около НФЦ, докарах нещата дотам, че на една от сесиите те просто се стреснаха и за да си нямат повече неприятности с мене, ми пуснаха един проект. Обаче го отказах. Не приемам решения на тези хора, все едно дали са в положителна, или в отрицателна за мен насока. Важното е да се сменят правилата. Никой обаче не ме подкрепи. Аз се отказах от собствената си субсидия с надеждата останалата част от кино общността да каже: "Да, това е манипулирана сесия, хората там са еди-кои си" и бързо да се приключи с тях. Но всички си замълчаха.
Така или иначе, имам един проект, който наесен би трябвало да влезе в снимачен период, но пък взеха, че орязаха парите за кино. Засега нищо не се знае.
- Ще издадете ли предварително каква е историята в новия ви филм?
- Филмът, който искам да правя, носи заглавието "Миграцията на паламуда" и е съвременна комедия. Самата история, без да е сюжетна, е много автентична. Затова смятам, че филмът ще стане по-силен и уникален, ако го заснема с непрофесионалисти. На актьорите винаги им личи, независимо дали им се ще, или не, че "играят". Все още не съм мислил за евентуално разпределение на ролите, но възнамерявам да работя с т.нар. натуршчици.
- Като че ли в родното кино напоследък влязоха доста дебютанти?
- Така е. През следващите една-две години ще излязат повече от 10 дебюта, което е постижение, промяна в климата. Иначе хората, за които говорихме преди малко, бяха запечатали всичко, те си даваха пари един на друг, не пускаха дебют. За 20 години се сещам едва за 4-5 дебюта. Сега вече не е така и се надявам през следващите две години родното ни кино много да живне.
- Кой съвременен български филм бихте определили като предвестник на тази промяна?
- "Източни пиеси", това е филм без никакви уговорки. Казвам го не само заради международното му признание, а заради това, което виждате на екрана. Лентата е заредена с изключително силна и искрена енергия. Нивото му е наистина европейско, а като прибавим и факта, че е дебют за Камен Калев, това за мене е рядкост.
- И все пак родните продукции продължават да не се радват на многобройна публика у нас.
- Една от причините е, че голяма част от тях наистина са трудни за гледане, направо да си го кажем - не са се случили. От друга страна, минаха дълги години, през които нищо не се произвеждаше, и връзката между родното кино и зрителите напълно се скъса. И това е резултат от културната политика на поредица от правителства. Другата причина е интернет. Истината е, че в България хората не ходят не само на наши филми, но не стъпват и на европейски филми, дори в сравнение с преди слабо ходят и на американски. Трябва да се води културна политика в тази насока, което обаче сега е немислимо. Много е лесно да се каже: "Абе, какви пари искате вие, я вижте колко хора ходят да ви гледат филмите", с което проблемът веднага се решава. Иначе истината е, че в много други стратегически важни за държавата сектори като селското стопанство например, има грижа за сериозна промяна. В културата е точно обратното, защото в крайна сметка тя е само 0.8 % от брутния вътрешен продукт, с пъти по-малко като процент от всички останали членки на Европейски съюз.
- Всъщност всички европейски кинематографии са губещи, нали така?
- Именно. Те са на дотации на държавата. За да има национална култура, за да може хората да се припознават и осмислят чрез изкуството, в цяла Европа това се дотира. А на нас без никакви аргументи ни казват:"Вие излезте на пазара, ние няма да ви дотираме". За да се обърне палачинката и да започне да се внимава за това как се продава родната ни култура, как се предлага на зрителите, всички тия хора трябва изведнъж да започнат като по чудо да мислят по друг начин. И пак се връщам на абсурдната фраза: "когато това практически е възможно" в Закона за медиите. От Европа ни казват, че това е задължително и рано или късно ще ни захапят и ще започнат същите нелепици, както стана с фондовете: "Вие защо не сте си синхронизирали законодателството с нашето, какви са тия абсурдни членове...?"

КРИСТИНА ЯНЕВА

• Звезди
• Интервю

• Звезди
• Интервю
• Да поговорим
• Тя и той
• Интимно
• Деца
• Чик спорт
• Бела къща
• За нас

КОЗМЕТИЧНО СТУДИО | ФРИЗЬОРСКИ САЛОН | ДИЕТИ |

ЗДРАВНА КОНСУЛТАЦИЯ | БЕЗ РЕЦЕПТА | ЧАСЪТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА | УСМИВКАТА | ЖЕНСКИ РАБОТИ |

ДОМ И ГРАДИНА | ВКУСНИ МАРШРУТИ | В КУХНЯТА |

ЗА НАС | РЕКЛАМА | КОНТАКТИ |

новия брой

---

Актрисата Кристина Янева:

"Сърцето и  мечтите ми са в МОДЕРЕН ТЕАТЪР"

Актрисата Кристина Янева e носителка на наградата МАКСИМ за ролята на Беатриче в „Много шум за нищо”. Поканихме я, за да разкаже откровено за предизвикателствата и новите роли в първия наистина частен български театър.

- Ролята на майката в „Да играеш жертвата” е последната ти роля и втора на сцената на Модерен театър. Постановката дава абсолютни гаранции да се превърне в поредния театрален хит на софийската сцена. Мислиш ли, че пиесата на братя Преснякови ще е именно необходимият катализатор за привличане на публиката в частния театър?

- Периодът, в който ние репетирахме "Да играеш жертвата", пиесата се поставяше на  много престижни световни сцени - Талинския градски театър, театъра на Херманис в Рига, до днес се играе в МХТ. Това е сериозен атестат, че пиесата не е случайна драматургия и вълнува сериозните творци и публиката. Чувството за хумор, болката, проблемът, истината в тази пиеса, са общочовешки и нямат граница. Модерен театър пръв постави пиесата на българска сцена, за което съм много щастлива! Проблемът е публиката да се пренастрои от навика да гледа театър само на "Раковска" и познатите си места и да открие нашата сцена на "Върбица" 12. Точно тази пиеса й помага!

- След класически роли, донесли ти МАКСИМ и страхотен старт на кариерата ти в Театъра на Българската армия, стъпваш на сцената на Модерен театър още в първата му постановка – спектакълът по пиесата на нашумялата Ясмина Реза „Божествата на касапите”. Провокация ли беше за теб участието в пиеса, която е изцяло обърната към бита на съвременното семейство, проблемите с тийнейджърите... ?

- Незабравимо преживяване или по-скоро приключение беше репетирането на "Божествата на касапите". Ние го репетирахме успоредно със строенето на театъра. Докато опитвахме и търсехме нашите герои от пиесата, около нас работеха машини, строители преминаваха, понякога се спираха и си гледаха. Нямахме парно, нямахме гримьорни, седалки в салона, но знаехме, че правим нещо, в което вярваме и искаме, а това е Модерен театър! Лично на мен пиесата на Ясмина Реза ми даваше много вдъхновение и сили, тя е от любимите ми съвременни автори и е голям късмет за актьора да се срещне с нея! За мен тя е лишена от бит, а се занимава с проблема на общуването, което според мен е най-голямата болест на света. Ние, хората не се чуваме помежду си, не се виждаме, не се усещаме. Мислим си, че живеем с някого, че се грижим за някого, че помагаме на някого! Ясмина Реза много майсторски разказва за този проблем чрез две семейства и техните деца. Повече няма да разкривам, трябва да се преживее!

- Зрителите могат да те видят и на други театрални сцени, но как се виждаш ти в трупата на Модерен театър и какво е нейното място в софийския афиш?

- Да, всички актьори от нашата трупа играят и на други сцени, но за мен приоритет има тази на Модерен театър. За мен това е като да обичаш дома си. Той е нов и вече го оживихме. Харесвам представленията, в които играя на другите сцени, и ще продължа да пътешествам, но сърцето ми, мечтите ми са в Модерен театър!

- Вярваш ли, че днес в България един наистина частен театър би могъл „да си стъпи на краката” и да поеме смело през кризата и през конкуренцията за зрителски интерес?

- Щом съм се захванала, значи вярвам. Знам също, че е много трудно, че е голямо изпитание и че ще стане!

- Кое ще е различното в Модерен театър, кое е новото и модерно, което зрителите да очакват от вас?

- "Модерно" за мен означава съвременно, истинско, вълнуващо! Намеренията, вкусът на Модерен театър са насочени към добрата, богата съвременна драматургия, но разбира се и към класическата. Амбицията на театъра е трупата да работи с интересни автори и разбира се режисьори от България и от други държави. Да създаваме спектакли, които да вълнуват публиката!

- Какво си пожела за започналата 2010г.?

- Спомоществуватели, премиери, публика!

---

Модерен театър започна 2010 с амбициозна програма

„Да играеш жертвата” на братя Преснякови е последното заглавие от репертоара на най-младата софийска сцена, което категорично даде заявка, че ще е най-новия театрален хит.
Представлението, чийто режисьор е артистичният директор на театъра Ивайло Христов, събира на сцената целия актьорски състав, провокира зрителите и ги изпраща замислени с усмивка.

„Божествата на касапите” - последната пиеса на Ясмина Реза, в чиято лондонска реализация участва  Рейф Файнс, а в началото на 2009 година се състоя премиерата на Бродуей е другото заглавие от афиша на Модерен Театър, което определено трябва да отбележите в своя културен афиш.
Какво се случва, когато две двойки родители се срещат за да поговорят как да се справят с необузданото поведение на децата си? Може би две пораснали момчета ще намерят решение чрез спокоен и рационален дебат за нуждата да покажат на децата си как да се държат подобаващо? Или това ще се превърне в една истерична нощ на обиди, скандали, припадъци и сълзи за лека нощ. Момчетата винаги са момчета, но възрастните обикновенно са лоши, много лоши!

Уникални са изпълненията на Асен Блатечки, Явор Бахаров и Иван Радоев в съвременната християнска притча с черен хумор тип Тарантино -  "Самотният запад". Двама братя - непредвидими, не...морални, диви, смешни и напълно достоверни. За тях едно отцеубийство е по-малко престъпление, отколкото убийството на някое куче. А любимите им вещи – по-ценни от собствения им живот.

 „Клюки от ада” е другото ново заглавие в афиша на Модерен театър. Спектакълът вече няколко години успешно се играе на сцената на театър „Сълза и смях”. Комедията на Фенуик с участието на Ивайло Христов, Васил Михайлов и Деляна Хаджиянкова е другата изненада за зрителите на най-младия театър в София.

"ДА ИГРАЕШ ЖЕРТВАТА" БРАТЯ ПРЕСНЯКОВИ В МОДЕРЕН ТЕАТЪР

16:51
12.01.10

Японска проститутка сервира отровна риба

автор: Труд, прочитания: 145, коментари: 0

“Тоя ходи на басейн без бански, оня реже ръце, другият “целва” приятеля си с два куршума в тила”, снове по сцената и крещи в изстъпление Иван Бърнев - по потник. Минути след бясната тирада героят му хапва парченце отровна риба, умира. И между въпиющите гласове Стефания Колева, облечена като солидно подпийнала японска проститутка, пее сълзлива песен...
Това може да се види в театралния спектакъл “Да играеш жертвата” с режисьор Ивайло Христов. Постановката, направена по едноименната пиеса на световноизвестните руски драматурзи братя Преснякови, е премиерно заглавие в афиша на Модерен театър. Със сигурност обаче и през 2010-а този трагедиен фарс ще се показва редовно. Защото “Да играеш жертвата” е не само сериозна модерна пиеса, написана с жестоко откровение и станала хит по света, но и защото родният ни екип доста добре си е свършил работата.
Иначе милост няма. Смешна, вулгарна, преднамерено дразнеща, лекомислена, потресаваща - постановката е всичко това наведнъж. Младият мъж Валя (Ованес Торосян, познат от лентата “Източни пиеси”) работи в следствието - като “жертва”. След извършено престъпление инспектор от руската полиция (Иван Бърнев, Иван Радоев) и неговият екип правят възстановка на ситуацията по показания на свидетели и участници. Валя винаги играе убития. Героинята на Искра Ангелова снима с камера. Всичко това, за да се “изясни” докрай кой е виновен, кой кого е убил, кой “само е стоял” с ръце в джобовете, докато някой друг е умирал. Театралната сцена се превръща в снимачна площадка на отделни филми, в близко до зрителя пространство. Всички в залата са “част от случая”. И въпреки че доста съдби (или сюжетни линии) се усукват в тази постановка, повече от 100-минутното действие е особено динамично, стегнато, вниманието на публиката е превзето до самия край. Това не цели да каже, че пиесата е предимно зрелищна, а че зрелището работи в полза на цялостния контекст и евентуалното послание. А самото послание никак не е скрито - особено когато инспекторът Иван Бърнев шамаросва един мухльо, убил своя приятел, когато псува националния отбор по футбол и точно преди да се отрови с рибата, изкрещява едно титанично, яростно, язвително:
ДРЕМЕ МИИИ!!!
На кого всъщност му дреме? В какво безразлично същество, вкопано в себе си и дребничките си НИщица, се е превърнал човекът? Кой е виновен? Подобни директни въпроси задава постановката. И всичките актьори са така сработени на сцената, че зрителят става зрелище на самия себе си. Е, доколкото той/тя като наблюдаващ може да си позволи...
Декорът е максимално пестелив, но разнообразен и атрактивен, костюмите - недразнещи (сценограф на спектакъла е Йосиф Божилов). Остава само Валя да не беше отровил брата на мъртвия си баща, който има връзка с майка му; някакъв гамен по анцуг (Стефан Спасов) да не бе заклал гаджето си в обществена химическа тоалетна и след това да започне да реже ръката й, докато стигне до костта; смешният собственик на автомивка да не бе убил бившия си съученик само защото онзи му се подиграл и поискал веднага да му измие колата; или самият Валя да не беше скачал самоубийствено от прозореца в края на постановката.
“Смъртта няма почивен ден”, казва един от героите. И май се оказва, че всички - бити или не, с ножове или под ножовете, изнасилени или насилени - всички играят “жертвата”.
Спектакълът е професионален дебют на петима абсолвенти, завършили НАТФИЗ през 2009-а. Само че в него няма нищо “ученическо”, нищо предвзето. През голяма част от времето героят на Торосян говори директно на публиката, осветил лицето си с джобно фенерче.
След като татко почина, разбрах, че смъртта е навсякъде, дебне постоянно, вървиш си и изведнъж - край, умираш, затова реших да бъда постоянно нащрек - подобни фрази се срещат в монолозите на Валя.
И когато пияната японка в ресторанта запее покъртителната си любовна песен, зрителите се смеят. Не само заради пищния костюм и хавлиените чорапи на Стефания Колева, които изглеждат абсурдни на местопрестъплението - а защото всичко е толкова тъжно и безмилостно, че смехът става единствената възможна реакция. Изчистен от жестокост смях, неподправен, нагъл, с чеховски нотки смях. И все пак човешки.
Васил БАЛЕВ