"Живот в три версии"

"Живот в три версии"
Премиера 12.05.2011 от 19:00ч.

петък, 15 януари 2010 г.

Модерен театър започна 2010 с амбициозна програма

„Да играеш жертвата” на братя Преснякови е последното заглавие от репертоара на най-младата софийска сцена, което категорично даде заявка, че ще е най-новия театрален хит.
Представлението, чийто режисьор е артистичният директор на театъра Ивайло Христов, събира на сцената целия актьорски състав, провокира зрителите и ги изпраща замислени с усмивка.

„Божествата на касапите” - последната пиеса на Ясмина Реза, в чиято лондонска реализация участва  Рейф Файнс, а в началото на 2009 година се състоя премиерата на Бродуей е другото заглавие от афиша на Модерен Театър, което определено трябва да отбележите в своя културен афиш.
Какво се случва, когато две двойки родители се срещат за да поговорят как да се справят с необузданото поведение на децата си? Може би две пораснали момчета ще намерят решение чрез спокоен и рационален дебат за нуждата да покажат на децата си как да се държат подобаващо? Или това ще се превърне в една истерична нощ на обиди, скандали, припадъци и сълзи за лека нощ. Момчетата винаги са момчета, но възрастните обикновенно са лоши, много лоши!
Уникални са изпълненията на Асен Блатечки, Явор Бахаров и Иван Радоев в съвременната християнска притча с черен хумор тип Тарантино -  "Самотният запад". Двама братя - непредвидими, не...морални, диви, смешни и напълно достоверни. За тях едно отцеубийство е по-малко престъпление, отколкото убийството на някое куче. А любимите им вещи – по-ценни от собствения им живот.
 „Клюки от ада” е другото ново заглавие в афиша на Модерен театър. Спектакълът вече няколко години успешно се играе на сцената на театър „Сълза и смях”. Комедията на Фенуик с участието на Ивайло Христов, Васил Михайлов и Деляна Хаджиянкова е другата изненада за зрителите на най-младия театър в София.

"ДА ИГРАЕШ ЖЕРТВАТА" БРАТЯ ПРЕСНЯКОВИ В МОДЕРЕН ТЕАТЪР

16:51
12.01.10

Японска проститутка сервира отровна риба

автор: Труд, прочитания: 145, коментари: 0
“Тоя ходи на басейн без бански, оня реже ръце, другият “целва” приятеля си с два куршума в тила”, снове по сцената и крещи в изстъпление Иван Бърнев - по потник. Минути след бясната тирада героят му хапва парченце отровна риба, умира. И между въпиющите гласове Стефания Колева, облечена като солидно подпийнала японска проститутка, пее сълзлива песен...
Това може да се види в театралния спектакъл “Да играеш жертвата” с режисьор Ивайло Христов. Постановката, направена по едноименната пиеса на световноизвестните руски драматурзи братя Преснякови, е премиерно заглавие в афиша на Модерен театър. Със сигурност обаче и през 2010-а този трагедиен фарс ще се показва редовно. Защото “Да играеш жертвата” е не само сериозна модерна пиеса, написана с жестоко откровение и станала хит по света, но и защото родният ни екип доста добре си е свършил работата.
Иначе милост няма. Смешна, вулгарна, преднамерено дразнеща, лекомислена, потресаваща - постановката е всичко това наведнъж. Младият мъж Валя (Ованес Торосян, познат от лентата “Източни пиеси”) работи в следствието - като “жертва”. След извършено престъпление инспектор от руската полиция (Иван Бърнев, Иван Радоев) и неговият екип правят възстановка на ситуацията по показания на свидетели и участници. Валя винаги играе убития. Героинята на Искра Ангелова снима с камера. Всичко това, за да се “изясни” докрай кой е виновен, кой кого е убил, кой “само е стоял” с ръце в джобовете, докато някой друг е умирал. Театралната сцена се превръща в снимачна площадка на отделни филми, в близко до зрителя пространство. Всички в залата са “част от случая”. И въпреки че доста съдби (или сюжетни линии) се усукват в тази постановка, повече от 100-минутното действие е особено динамично, стегнато, вниманието на публиката е превзето до самия край. Това не цели да каже, че пиесата е предимно зрелищна, а че зрелището работи в полза на цялостния контекст и евентуалното послание. А самото послание никак не е скрито - особено когато инспекторът Иван Бърнев шамаросва един мухльо, убил своя приятел, когато псува националния отбор по футбол и точно преди да се отрови с рибата, изкрещява едно титанично, яростно, язвително:
ДРЕМЕ МИИИ!!!
На кого всъщност му дреме? В какво безразлично същество, вкопано в себе си и дребничките си НИщица, се е превърнал човекът? Кой е виновен? Подобни директни въпроси задава постановката. И всичките актьори са така сработени на сцената, че зрителят става зрелище на самия себе си. Е, доколкото той/тя като наблюдаващ може да си позволи...
Декорът е максимално пестелив, но разнообразен и атрактивен, костюмите - недразнещи (сценограф на спектакъла е Йосиф Божилов). Остава само Валя да не беше отровил брата на мъртвия си баща, който има връзка с майка му; някакъв гамен по анцуг (Стефан Спасов) да не бе заклал гаджето си в обществена химическа тоалетна и след това да започне да реже ръката й, докато стигне до костта; смешният собственик на автомивка да не бе убил бившия си съученик само защото онзи му се подиграл и поискал веднага да му измие колата; или самият Валя да не беше скачал самоубийствено от прозореца в края на постановката.
“Смъртта няма почивен ден”, казва един от героите. И май се оказва, че всички - бити или не, с ножове или под ножовете, изнасилени или насилени - всички играят “жертвата”.
Спектакълът е професионален дебют на петима абсолвенти, завършили НАТФИЗ през 2009-а. Само че в него няма нищо “ученическо”, нищо предвзето. През голяма част от времето героят на Торосян говори директно на публиката, осветил лицето си с джобно фенерче.
След като татко почина, разбрах, че смъртта е навсякъде, дебне постоянно, вървиш си и изведнъж - край, умираш, затова реших да бъда постоянно нащрек - подобни фрази се срещат в монолозите на Валя.
И когато пияната японка в ресторанта запее покъртителната си любовна песен, зрителите се смеят. Не само заради пищния костюм и хавлиените чорапи на Стефания Колева, които изглеждат абсурдни на местопрестъплението - а защото всичко е толкова тъжно и безмилостно, че смехът става единствената възможна реакция. Изчистен от жестокост смях, неподправен, нагъл, с чеховски нотки смях. И все пак човешки.
Васил БАЛЕВ