"Живот в три версии"

"Живот в три версии"
Премиера 12.05.2011 от 19:00ч.

събота, 17 април 2010 г.

Ирония и „черен хумор” в стил Тарантино на сцената на Модерен Театър

На 27 април зрителите на Модерен Театър ще могат да видят първото от четирите предпремиерни представления на пиесата „Лейтенантът от Инишмор” от Мартин Макдона.
Това е третото заглавие на ирладския драматург, което влиза в репертоара на частния театър след „Самотният запад” с реж. Людмил Тодоров и „Пухеният” с реж. Стайко Мурджев, спечелил нарграда ИКАР`2010 за режисура категория Дебют.
„Лейтенантът от Инишмор”

Убита е черната котка на Лейтенант Порик – терорист считащ себе си за борец за свободата на Ирландия. Това е било единственото същество към което кървавият убиец е изпитвал нежни чувства. Онези, които са виновни за това убийство не могат да му кажат истината по простата причина, че им се живее. И... тогава на ход са хитрините...

Всичко наоколо е кръв, насилие, изстрели и любов. Но ирония и „черен хумор” в стил Тарантино поставят всичко на мястото си и превръщат абсурдната ситуация в комична.
В основата на пиесата е многовековния британско-ирландски конфликт. Ирландец по произход, Мартин Макдона безстрашно с достатъчна твърдост, лукавство и сарказъм навлиза в територията на темите табу, на обществените забрани. Той пише за онова, за което не се говори, за онова, за което мислим когато сме насаме със себе си. За онова, което обсъждаме тайно в кухнята, но се страхуваме да произнесем на глас, и още повече , за онова за което не се говори в театъра. Макдона прави пародия на ирландския тероризъм, пародия на националния мит, пародия на онова с което живеят, дишат, мъчат се няколко поколения ирландци от епохата на Оливър Кромуел да настоящия момент. Три века Ирландия и Британия се намират в състояние на военно противопоставяне, три века тече идеологическа и практическа война, умират хора, рушат се политически стратегии. Три века ирландската съпротива, ирландският тероризъм са атрибут на националната самоиндентификация.
Във финала на пиесата Макдона написва страшна фраза: „Значи целия този терор е бил напразно?” Мартин Макдона разобличава мита за ирландския тероризъм.
С официалната премиера на „Лейтенантът от Инишмор” съставът на Модерен Театър ще открие новия сезон през септември. Това ще е и първата от поредицата нови заглавия, които ще влязат в афиша на частната трупа.
Постановката е дело на артистичния директор на театъра Ивайло Христов, а в пиесата ще видим актьорите на Модерен Театър - Явор Бахаров, Милко Йовчев, Стефан Спасов, Маргита Гошева, Иван Бърнев, Благой Бойчев, Ованес Торосян и специалното участие на Владимир Пенев.

„Да играеш жертвата“

В „Да играеш жертвата“ братята Владимир и Олег Преснякови заемат сюжетния скелет на Шекспировия „Хамлет“ (сянката на убития баща се явява на сина, а вдовицата се готви да се омъжи за брата на покойника) и го облепват с плътта на една съвременна черна комедия. Наистина черна. И наистина смешна. Вместо да превърнат трагедията във фарс (по Макс Фриш), двамата руснаци намират черната комедия за по-подходящ жанр да вмести битовия абсурд на ХХI век. Пиесата им е гневна, иронично хаплива, горчива, забавна, по-често цинична и по-рядко тъжна. Персонажите в нея са или престъпници, или служители на милицията – трети вид няма. По средата е Валя, който играе ролята на жертвата при следствената възстановка на престъпленията.
В постановката на Ивайло Христов (Модерен театър) от препратките към Шекспир не е останало нищо. Изглежда, режисьорът е предпочел да не затруднява зрителя. Или просто е усетил, че не може да овладее и тази линия. Всъщност най-голямата заслуга на режисурата е кастингът. Защото без Ованес Торосян, прецизно уловил баланса между видимата и тъмната страна на Валя, спектакълът би се разпаднал на отделни естрадни етюди. Освен че е сглобка между сцените, Валя на Торосян е съвършеният манипулатор, който дърпа конците на останалите под защитната окраска на леко инфантилен аутсайдер. Подвеждащо безобидният му вид позволява лесно да сблъска майка си (Кристина Янева) с нежелания й ухажор (Ивайло Христов), да се отърве от настоятелната си приятелка (Маргита Гошева), да си играе с лековерния и алчен сержант (Явор Бахаров), да подлъже задържан (Тодор Близнаков), че лесно може да се откупи. Когато успява да манипулира безнаказано дори следователя, той вече е на крачка от последния ход – убийство.
Освен за дебютанта Ованес Торосян този спектакъл е добър професионален трамплин и за доскорошните му състуденти от класа на проф. Пламен Марков Благой Бойчев и Ивайло Драгиев. „Да играеш жертвата“ ще се запомни и с яркото и сочно присъствие на Стефания Колева, Анастасия Лютова, Стефан Спасов. Техните появи обаче са епизодични и изсвирени само на една нота. Докато Иван Бърнев за пореден път прави плътен образ, разказвайки много повече, отколкото ни дава текстът. Иначе елегантният костюм и скъпите мокасини стоят като чужди на неговия следовател. След всяко убийство, което разследва, той утихва и се смалява все повече. Докато след поредната безсмислена жестокост бентът се скъсва и натрупаното се излива във врящ от псувни словесен поток. Този персонаж изчезва много преди финала. Натравя се с риба фугу в един псевдояпонски ресторант. В изпълнението на Бърнев обаче това прилича на ритуално самоубийство на самурай.