Един актьор,който не е актьор!
СКРОМНОСТТА Е ХУБАВО КАЧЕСТВО И Е ЧУДЕСНО ДА СРЕЩНЕШ МЛАД ЧОВЕК КОЙТО НЕ СЕ Е ГЛАВОЗАМАЯЛ ОТ УСПЕХА. А ОВАНЕС ТОРОСЯН ИМА ОТ КАКВО ДА СЕ ГЛАВОЗАМАЙВА. ВСЕ ПАК ТОЙ УЧАСТВА В ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ, А НАСКОРО ПОЛУЧИ И НОМИНАЦИЯ ЗА ТЕАТРАЛНИТЕ НАГРАДИ „ИКАР“ ЗА ДЕБЮТ...
Но въпреки че скоро е завършил НАТФИЗ, Ованес реалистично преценява, че все още не е изучил всичко.
„Една диплома не те прави актьор. Винаги ме е дразнило, когато по кастингите разни студенти се представят и казват, че са актьори. Аз затова казвам: „Казвам се Ованес Торосян
и не съм актьор.“
Роден е в Армения, но заради войната с Азербайджан се мести у нас през 1993 г. заедно с брат си, актьора Тигран Тиросян, и семейството си. Всъщност неговото семейство има дълбоки театрални традиции. Прабаба му е заслужила актриса на Грузия, почти всички в родата му се занимават с театър
дори баща му и чичо му имат собствен театър в Армения. Няма как и Ованес да не продължи традицията
, пък и среща подкрепата на родителите си. Той ги убеждава в таланта си, след като постоянно ги разсмива със свои скечове, които е заснел сам с домашната видеокамера. Записват го в школа в Двореца на децата, където за първи път се качва на сцена. Важна роля в развитието на младия талант изиграва Ивайло Христов. Артистичният директор на „Модерен театър“ е нещо като гуру за Ованес, но той не обича такива определения.
„Аз си нямам гуру. На човек му е по- лесно да прави нещата като своя гуру. Аз пък искам сам да стигна до нещо, без да имам база за сравнение.“
Все пак Ивайло Христов е един от учителите му и Ованес му е благодарен за това, че
още докато бил студент втори курс, Ивайло го поканил за главната роля в пиесата „Били Лъжеца“.
Другият режисьор, на когото Ованес дължи много, е Камен Калев. Създателят на „Източни пиеси“ го кани
на кастинг за ролята на по-малкия брат във филма му, който предизвика небивал фурор и спечели някол-
ко престижни награди по световните кинофестивали. Разлажи ми един виц. Всъщност кастингът е доста необикновен: Калев иска от Торосян да му разкаже един виц. Още същия ден му се обажда, че е одобрен. Ованес казва, че след успеха на „Източни пиеси“ се чувства по-уверен, защото вижда резултата от обучението си в НАТФИЗ. С него е свързан и един прекрасен спомен от фестивала в Кан през миналата година. Тук се среща с Куентин Тарантино и успява да се снима с Вим Вендерс. „За мен това хо-
дене беше точно навреме, след завършването ми. В Кан усетих отношението
към актьора. Преди прожекцията никой не ме забелязваше, а след пресконференцията всички ме гледаха странно, идваха да ме поздравят. Хората искрено ми се радваха и тогава разбрах,
че има смисъл в това, което правя.“ Актьор от трупата на „Модерен театър“, Ованес успешно редува изявите си на сцена (последната му роля е в спектакъла „Да играеш жертва та“) със снимки в киното. Още като студент той се снима в етюди на свои колеги и така се научава как да се държи пред камерата. „Някак си обучението ми протече паралелно – и кино, и театър. Лично повече удоволствие ми носи работата в театъра, тук си залагаш душата, пък и е по-трудно. В киното по-технически
стават нещата.“ Той признава, че покрай работата си не може да гледа нито театър(„интересно ми е да видя само как се справят актьорите“), нито кино („веднага си представям кое как са заснели, къде е екипът“). Покрай безкрайните си ангажименти обаче май не му остава никакво свободно време.
Той обаче цитира Сашо Дойнов, който му казал една мъдра мисъл: „Един актьор трябва да се лишава за сметка на това, което прави.“ Лишения в името на изкуството„Готов съм на лишения и се лиша-
вам“, казва Ованес. Което ще рече няма почивки, няма купони, само репетиции или снимки на пореден филм. Но поне приятелката му го разбира. Казва се Милена и е ученичка на Ивайло Христов. Разбира го, понеже и тя се занимава с това. „С тази професия няма как да си взема за жена лекарка, за нея ще съм някакъв шизофреник“ – смее се Ованес. През тази година ще излязат два филма с негово участие. В единия, за който засега не иска да говори, Ованес играе главната роля, а другият е „Тилт“.
„За „Тилт“ подходих по различен начин към ролята. В „Източни пиеси“ реших да пробвам метода на Робърт де Ниро (той си избира една сцена в сценария и в нея хвърля най-голямата си игра). Избрах си две сцени, в които дадох всичко от себе си, а в останалите сцени избрах историята да ме води. В„Тилт“ във всички сцени съм на сто процента, само в най-важната съм напълно пасивен.“
