16:51“Тоя ходи на басейн без бански, оня реже ръце, другият “целва” приятеля си с два куршума в тила”, снове по сцената и крещи в изстъпление Иван Бърнев - по потник. Минути след бясната тирада героят му хапва парченце отровна риба, умира. И между въпиющите гласове Стефания Колева, облечена като солидно подпийнала японска проститутка, пее сълзлива песен...
Това може да се види в театралния спектакъл “Да играеш жертвата” с режисьор Ивайло Христов. Постановката, направена по едноименната пиеса на световноизвестните руски драматурзи братя Преснякови, е премиерно заглавие в афиша на Модерен театър. Със сигурност обаче и през 2010-а този трагедиен фарс ще се показва редовно. Защото “Да играеш жертвата” е не само сериозна модерна пиеса, написана с жестоко откровение и станала хит по света, но и защото родният ни екип доста добре си е свършил работата.
Иначе милост няма. Смешна, вулгарна, преднамерено дразнеща, лекомислена, потресаваща - постановката е всичко това наведнъж. Младият мъж Валя (Ованес Торосян, познат от лентата “Източни пиеси”) работи в следствието - като “жертва”. След извършено престъпление инспектор от руската полиция (Иван Бърнев, Иван Радоев) и неговият екип правят възстановка на ситуацията по показания на свидетели и участници. Валя винаги играе убития. Героинята на Искра Ангелова снима с камера. Всичко това, за да се “изясни” докрай кой е виновен, кой кого е убил, кой “само е стоял” с ръце в джобовете, докато някой друг е умирал. Театралната сцена се превръща в снимачна площадка на отделни филми, в близко до зрителя пространство. Всички в залата са “част от случая”. И въпреки че доста съдби (или сюжетни линии) се усукват в тази постановка, повече от 100-минутното действие е особено динамично, стегнато, вниманието на публиката е превзето до самия край. Това не цели да каже, че пиесата е предимно зрелищна, а че зрелището работи в полза на цялостния контекст и евентуалното послание. А самото послание никак не е скрито - особено когато инспекторът Иван Бърнев шамаросва един мухльо, убил своя приятел, когато псува националния отбор по футбол и точно преди да се отрови с рибата, изкрещява едно титанично, яростно, язвително:
ДРЕМЕ МИИИ!!!
На кого всъщност му дреме? В какво безразлично същество, вкопано в себе си и дребничките си НИщица, се е превърнал човекът? Кой е виновен? Подобни директни въпроси задава постановката. И всичките актьори са така сработени на сцената, че зрителят става зрелище на самия себе си. Е, доколкото той/тя като наблюдаващ може да си позволи...
Декорът е максимално пестелив, но разнообразен и атрактивен, костюмите - недразнещи (сценограф на спектакъла е Йосиф Божилов). Остава само Валя да не беше отровил брата на мъртвия си баща, който има връзка с майка му; някакъв гамен по анцуг (Стефан Спасов) да не бе заклал гаджето си в обществена химическа тоалетна и след това да започне да реже ръката й, докато стигне до костта; смешният собственик на автомивка да не бе убил бившия си съученик само защото онзи му се подиграл и поискал веднага да му измие колата; или самият Валя да не беше скачал самоубийствено от прозореца в края на постановката.
“Смъртта няма почивен ден”, казва един от героите. И май се оказва, че всички - бити или не, с ножове или под ножовете, изнасилени или насилени - всички играят “жертвата”.
Спектакълът е професионален дебют на петима абсолвенти, завършили НАТФИЗ през 2009-а. Само че в него няма нищо “ученическо”, нищо предвзето. През голяма част от времето героят на Торосян говори директно на публиката, осветил лицето си с джобно фенерче.
След като татко почина, разбрах, че смъртта е навсякъде, дебне постоянно, вървиш си и изведнъж - край, умираш, затова реших да бъда постоянно нащрек - подобни фрази се срещат в монолозите на Валя.
И когато пияната японка в ресторанта запее покъртителната си любовна песен, зрителите се смеят. Не само заради пищния костюм и хавлиените чорапи на Стефания Колева, които изглеждат абсурдни на местопрестъплението - а защото всичко е толкова тъжно и безмилостно, че смехът става единствената възможна реакция. Изчистен от жестокост смях, неподправен, нагъл, с чеховски нотки смях. И все пак човешки.
Васил БАЛЕВ
"Живот в три версии"
Премиера 12.05.2011 от 19:00ч.
петък, 29 януари 2010 г.
"ДА ИГРАЕШ ЖЕРТВАТА"
Да играеш жертва
публикувано на 29-01-2010 @ 11:54 am
Беше преди повече от десет години в голямата зала на театър “Адриана Будевска” в Бургас. Иван Радоев, тогава още го изписваха Иван Радоев-син, ходеше по сцената гол, само по дънков гащеризон. В един момент го съблече и остана чисто гол. Това беше първата му голяма роля, а той беше новата голяма надежда на българския театър. Днес, повече от десет години по-късно, той е наложен актьор, а новата голяма надежда се казва Ованес Торосян. Тази зиме те си партнират в “Да играе жертва” в Модерен театър.
Сигурно вече сте гледали Ованес Торосян в “Източни пиеси”. Ако не сте отидете, съвсем скоро ще го спрат от кината, ако вече не са го спрели. Тъй като е млад актьор десетина години след Радоев, Торосян има шанс и да снима кино и то българско и хубаво. Няма как да не признаем, че нещата са се променили. Обаче той всъщност е и талантлив на сцена. Ованес прави един много добър Валя в “Да играеш жертва”. Валя е млад човек, който след загубата на баща си, се опитва да разбере смъртта, като играе жертвата в следствени възстановки.“Да играеш жертва” на пръв поглед говори за смъртта. Но не само. Ако внимавате, ще намерите още много материал за размисъл, добре поднесен в ирония и хумор. Всъщност не мисля, че едно гледане стига. Има твърде много малки, но важни неща, които се изплъзват покрай големите и важни изводи. Но постановката е и искрено забавна.
Иначе “Да играеш жертва” е първата пиеса на Владимир и Олег Преснякови поставяна у нас. Преснякови са дълго очаквани, според критиката, у нас съвременни руски автори. Постановката е на Ивайло Христов. Христов, както винаги, е на ниво и като режисура и като игра. Иван Бърнев пък е просто брилянтен. Лично на мен силно впечатление ми направи и Благой Бойчев, дано да го видим в по-централна роля, както и Явор Бахаров. Да, Явор е брат на Захари Бахаров.
сряда, 20 януари 2010 г.
ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ
ИНТЕРВЮ
Връзката между родното кино и зрителите е скъсана
От ЕС рано или късно ще ни захапят, че не сме синхронизирали законодателството си с тяхното, смята режисьорът на “Емигранти” и “Шивачки” Людмил Тодоров
Сабина Георгиева
 |
| Людмил Тодоров |
- Режисьор сте на един нов спектакъл в "Модерен театър" - "Самотният запад", от Мартин Макдона. Преди време поставихте с успех в "Сълза и смях" пиесата на Олби "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" Насочване към театъра?
- Хванах се в "Модерен театър", защото им беше много трудно и откъм актьори, и откъм режисьори. Иначе не гледам на себе си като на театрален режисьор. Все пак признавам, че докато в Сълзата ми беше леко мъчително, сега при този втори опит ми стана интересно. В киното нещата не се получават лесно, но получат ли се, забравяш за тях. Киното улавя импулса на актьорската игра и го запечатва. А в театъра непрекъснато има изненади - днес нещата стават добре, утре няма и помен от това. С подобни проблеми се сблъсках в първия спектакъл и затова бях решил да няма втори. А сега е точно обратното, имам мерак да направя и друга постановка и сигурно пак ще е в "Модерен театър".
- Говорите в минало време за трудностите на театъра. Значи ли, че той вече излиза от най-тежкия си период? Вече се случиха няколко премиери.
- Не, не значи. Премиерите в "Модерен театър" са въпреки, напук на всичко. Повече от половин година около 20-30 човека работят във възрожденски дух, без да им се заплаща. След като голяма част от първоначалната трупа се отля, останаха двама-трима. Но всяко зло за добро - влязоха младите актьори от класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов, които хич не си поплюват и ще станат гръбнака на трупата. Затова се надявам до края на сезона да се превърнем в нормален театър с нормален репертоар, със свои зрители.
- И за много от качествените български филми неведнъж казвате, че се случват въпреки ситуацията.
- И въпреки ченгетата, но така беше и преди 89-а година и въобще откакто има българско кино.
- Нищо ли не се промени с избора на новия шеф на Националния филмов център Александър Донев?
- Не. Той завари нещо, с което ще е нужно време да се приключи.
- Какво точно имате предвид?
- Имам предвид да се променят правилата, да бъдат неутрализирани хората, които все още са около софрата. Надявам се този процес до една година да завърши и най-после да започнем да работим с ясни правила. В момента ме притеснява не НФЦ, а Министерство на културата, където съзирам същия начин на управление и отношение, както отпреди 20 години. Веднага ви давам пример. Категорично не е ясно защо беше нарушен Законът за филмовата индустрия. Съществува закон, според който парите за кино се определят от някакви обективни критерии. Това е математика и никой не може да реши, просто ей така, как да се процедира. Но от министерството нарушиха този закон и съкратиха парите за кино почти два пъти. И нищо. Имаше протести, писма, срещи... никой не дава обяснение. Затова казвам, че в Министерство на културата започнаха със закъснение да се случват неща, които вече уж били зад гърба ни.
И още - медийният закон с всички абсурди в него по някакъв начин също е инспириран от това министерство и чрез него се защитават корпоративни интереси. Например всяка обществена телевизия, такава с национално покритие, каквото имат БНТ, бTV и Нова телевизия, е длъжна минимум 50 % от филмите, които излъчва, да бъдат европейски. Така гласи една директива на Европейския съюз и това трябва да влезе и да стане медиен закон. А ето какво беше вписано в нашия нов медиен закон: 50 % европейска продукция, "когато това е практически възможно". Което ще рече какво?!
- БНТ и НФЦ многократно отхвърляха ваши филмови проекти. Чувствате ли се пренебрегнат?
- След като две-три години се занимавах изключително концентрирано с целия този кръг от бивши сътрудници на държавна сигурност около НФЦ, докарах нещата дотам, че на една от сесиите те просто се стреснаха и за да си нямат повече неприятности с мене, ми пуснаха един проект. Обаче го отказах. Не приемам решения на тези хора, все едно дали са в положителна, или в отрицателна за мен насока. Важното е да се сменят правилата. Никой обаче не ме подкрепи. Аз се отказах от собствената си субсидия с надеждата останалата част от кино общността да каже: "Да, това е манипулирана сесия, хората там са еди-кои си" и бързо да се приключи с тях. Но всички си замълчаха.
Така или иначе, имам един проект, който наесен би трябвало да влезе в снимачен период, но пък взеха, че орязаха парите за кино. Засега нищо не се знае.
- Ще издадете ли предварително каква е историята в новия ви филм?
- Филмът, който искам да правя, носи заглавието "Миграцията на паламуда" и е съвременна комедия. Самата история, без да е сюжетна, е много автентична. Затова смятам, че филмът ще стане по-силен и уникален, ако го заснема с непрофесионалисти. На актьорите винаги им личи, независимо дали им се ще, или не, че "играят". Все още не съм мислил за евентуално разпределение на ролите, но възнамерявам да работя с т.нар. натуршчици.
- Като че ли в родното кино напоследък влязоха доста дебютанти?
- Така е. През следващите една-две години ще излязат повече от 10 дебюта, което е постижение, промяна в климата. Иначе хората, за които говорихме преди малко, бяха запечатали всичко, те си даваха пари един на друг, не пускаха дебют. За 20 години се сещам едва за 4-5 дебюта. Сега вече не е така и се надявам през следващите две години родното ни кино много да живне.
- Кой съвременен български филм бихте определили като предвестник на тази промяна?
- "Източни пиеси", това е филм без никакви уговорки. Казвам го не само заради международното му признание, а заради това, което виждате на екрана. Лентата е заредена с изключително силна и искрена енергия. Нивото му е наистина европейско, а като прибавим и факта, че е дебют за Камен Калев, това за мене е рядкост.
- И все пак родните продукции продължават да не се радват на многобройна публика у нас.
- Една от причините е, че голяма част от тях наистина са трудни за гледане, направо да си го кажем - не са се случили. От друга страна, минаха дълги години, през които нищо не се произвеждаше, и връзката между родното кино и зрителите напълно се скъса. И това е резултат от културната политика на поредица от правителства. Другата причина е интернет. Истината е, че в България хората не ходят не само на наши филми, но не стъпват и на европейски филми, дори в сравнение с преди слабо ходят и на американски. Трябва да се води културна политика в тази насока, което обаче сега е немислимо. Много е лесно да се каже: "Абе, какви пари искате вие, я вижте колко хора ходят да ви гледат филмите", с което проблемът веднага се решава. Иначе истината е, че в много други стратегически важни за държавата сектори като селското стопанство например, има грижа за сериозна промяна. В културата е точно обратното, защото в крайна сметка тя е само 0.8 % от брутния вътрешен продукт, с пъти по-малко като процент от всички останали членки на Европейски съюз.
- Всъщност всички европейски кинематографии са губещи, нали така?
- Именно. Те са на дотации на държавата. За да има национална култура, за да може хората да се припознават и осмислят чрез изкуството, в цяла Европа това се дотира. А на нас без никакви аргументи ни казват:"Вие излезте на пазара, ние няма да ви дотираме". За да се обърне палачинката и да започне да се внимава за това как се продава родната ни култура, как се предлага на зрителите, всички тия хора трябва изведнъж да започнат като по чудо да мислят по друг начин. И пак се връщам на абсурдната фраза: "когато това практически е възможно" в Закона за медиите. От Европа ни казват, че това е задължително и рано или късно ще ни захапят и ще започнат същите нелепици, както стана с фондовете: "Вие защо не сте си синхронизирали законодателството с нашето, какви са тия абсурдни членове...?"
КРИСТИНА ЯНЕВА
Актрисата Кристина Янева:
"Сърцето и мечтите ми са в МОДЕРЕН ТЕАТЪР"
Актрисата Кристина Янева e носителка на наградата МАКСИМ за ролята на Беатриче в „Много шум за нищо”. Поканихме я, за да разкаже откровено за предизвикателствата и новите роли в първия наистина частен български театър.
- Ролята на майката в „Да играеш жертвата” е последната ти роля и втора на сцената на Модерен театър. Постановката дава абсолютни гаранции да се превърне в поредния театрален хит на софийската сцена. Мислиш ли, че пиесата на братя Преснякови ще е именно необходимият катализатор за привличане на публиката в частния театър?
- Периодът, в който ние репетирахме "Да играеш жертвата", пиесата се поставяше на много престижни световни сцени - Талинския градски театър, театъра на Херманис в Рига, до днес се играе в МХТ. Това е сериозен атестат, че пиесата не е случайна драматургия и вълнува сериозните творци и публиката. Чувството за хумор, болката, проблемът, истината в тази пиеса, са общочовешки и нямат граница. Модерен театър пръв постави пиесата на българска сцена, за което съм много щастлива! Проблемът е публиката да се пренастрои от навика да гледа театър само на "Раковска" и познатите си места и да открие нашата сцена на "Върбица" 12. Точно тази пиеса й помага!
- След класически роли, донесли ти МАКСИМ и страхотен старт на кариерата ти в Театъра на Българската армия, стъпваш на сцената на Модерен театър още в първата му постановка – спектакълът по пиесата на нашумялата Ясмина Реза „Божествата на касапите”. Провокация ли беше за теб участието в пиеса, която е изцяло обърната към бита на съвременното семейство, проблемите с тийнейджърите... ?
- След класически роли, донесли ти МАКСИМ и страхотен старт на кариерата ти в Театъра на Българската армия, стъпваш на сцената на Модерен театър още в първата му постановка – спектакълът по пиесата на нашумялата Ясмина Реза „Божествата на касапите”. Провокация ли беше за теб участието в пиеса, която е изцяло обърната към бита на съвременното семейство, проблемите с тийнейджърите... ?
- Незабравимо преживяване или по-скоро приключение беше репетирането на "Божествата на касапите". Ние го репетирахме успоредно със строенето на театъра. Докато опитвахме и търсехме нашите герои от пиесата, около нас работеха машини, строители преминаваха, понякога се спираха и си гледаха. Нямахме парно, нямахме гримьорни, седалки в салона, но знаехме, че правим нещо, в което вярваме и искаме, а това е Модерен театър! Лично на мен пиесата на Ясмина Реза ми даваше много вдъхновение и сили, тя е от любимите ми съвременни автори и е голям късмет за актьора да се срещне с нея! За мен тя е лишена от бит, а се занимава с проблема на общуването, което според мен е най-голямата болест на света. Ние, хората не се чуваме помежду си, не се виждаме, не се усещаме. Мислим си, че живеем с някого, че се грижим за някого, че помагаме на някого! Ясмина Реза много майсторски разказва за този проблем чрез две семейства и техните деца. Повече няма да разкривам, трябва да се преживее!
- Зрителите могат да те видят и на други театрални сцени, но как се виждаш ти в трупата на Модерен театър и какво е нейното място в софийския афиш?
- Да, всички актьори от нашата трупа играят и на други сцени, но за мен приоритет има тази на Модерен театър. За мен това е като да обичаш дома си. Той е нов и вече го оживихме. Харесвам представленията, в които играя на другите сцени, и ще продължа да пътешествам, но сърцето ми, мечтите ми са в Модерен театър!
- Вярваш ли, че днес в България един наистина частен театър би могъл „да си стъпи на краката” и да поеме смело през кризата и през конкуренцията за зрителски интерес?
- Щом съм се захванала, значи вярвам. Знам също, че е много трудно, че е голямо изпитание и че ще стане!
- Кое ще е различното в Модерен театър, кое е новото и модерно, което зрителите да очакват от вас?
- "Модерно" за мен означава съвременно, истинско, вълнуващо! Намеренията, вкусът на Модерен театър са насочени към добрата, богата съвременна драматургия, но разбира се и към класическата. Амбицията на театъра е трупата да работи с интересни автори и разбира се режисьори от България и от други държави. Да създаваме спектакли, които да вълнуват публиката!
- Какво си пожела за започналата 2010г.?
- Спомоществуватели, премиери, публика!
петък, 15 януари 2010 г.
Модерен театър започна 2010 с амбициозна програма
„Да играеш жертвата” на братя Преснякови е последното заглавие от репертоара на най-младата софийска сцена, което категорично даде заявка, че ще е най-новия театрален хит.
Представлението, чийто режисьор е артистичният директор на театъра Ивайло Христов, събира на сцената целия актьорски състав, провокира зрителите и ги изпраща замислени с усмивка.
„Божествата на касапите” - последната пиеса на Ясмина Реза, в чиято лондонска реализация участва Рейф Файнс, а в началото на 2009 година се състоя премиерата на Бродуей е другото заглавие от афиша на Модерен Театър, което определено трябва да отбележите в своя културен афиш.
Какво се случва, когато две двойки родители се срещат за да поговорят как да се справят с необузданото поведение на децата си? Може би две пораснали момчета ще намерят решение чрез спокоен и рационален дебат за нуждата да покажат на децата си как да се държат подобаващо? Или това ще се превърне в една истерична нощ на обиди, скандали, припадъци и сълзи за лека нощ. Момчетата винаги са момчета, но възрастните обикновенно са лоши, много лоши!
Представлението, чийто режисьор е артистичният директор на театъра Ивайло Христов, събира на сцената целия актьорски състав, провокира зрителите и ги изпраща замислени с усмивка.
„Божествата на касапите” - последната пиеса на Ясмина Реза, в чиято лондонска реализация участва Рейф Файнс, а в началото на 2009 година се състоя премиерата на Бродуей е другото заглавие от афиша на Модерен Театър, което определено трябва да отбележите в своя културен афиш.
Какво се случва, когато две двойки родители се срещат за да поговорят как да се справят с необузданото поведение на децата си? Може би две пораснали момчета ще намерят решение чрез спокоен и рационален дебат за нуждата да покажат на децата си как да се държат подобаващо? Или това ще се превърне в една истерична нощ на обиди, скандали, припадъци и сълзи за лека нощ. Момчетата винаги са момчета, но възрастните обикновенно са лоши, много лоши!
Уникални са изпълненията на Асен Блатечки, Явор Бахаров и Иван Радоев в съвременната християнска притча с черен хумор тип Тарантино - "Самотният запад". Двама братя - непредвидими, не...морални, диви, смешни и напълно достоверни. За тях едно отцеубийство е по-малко престъпление, отколкото убийството на някое куче. А любимите им вещи – по-ценни от собствения им живот.
„Клюки от ада” е другото ново заглавие в афиша на Модерен театър. Спектакълът вече няколко години успешно се играе на сцената на театър „Сълза и смях”. Комедията на Фенуик с участието на Ивайло Христов, Васил Михайлов и Деляна Хаджиянкова е другата изненада за зрителите на най-младия театър в София.
Абонамент за:
Публикации (Atom)