Актрисата Кристина Янева:
"Сърцето и мечтите ми са в МОДЕРЕН ТЕАТЪР"
Актрисата Кристина Янева e носителка на наградата МАКСИМ за ролята на Беатриче в „Много шум за нищо”. Поканихме я, за да разкаже откровено за предизвикателствата и новите роли в първия наистина частен български театър.
- Ролята на майката в „Да играеш жертвата” е последната ти роля и втора на сцената на Модерен театър. Постановката дава абсолютни гаранции да се превърне в поредния театрален хит на софийската сцена. Мислиш ли, че пиесата на братя Преснякови ще е именно необходимият катализатор за привличане на публиката в частния театър?
- Периодът, в който ние репетирахме "Да играеш жертвата", пиесата се поставяше на много престижни световни сцени - Талинския градски театър, театъра на Херманис в Рига, до днес се играе в МХТ. Това е сериозен атестат, че пиесата не е случайна драматургия и вълнува сериозните творци и публиката. Чувството за хумор, болката, проблемът, истината в тази пиеса, са общочовешки и нямат граница. Модерен театър пръв постави пиесата на българска сцена, за което съм много щастлива! Проблемът е публиката да се пренастрои от навика да гледа театър само на "Раковска" и познатите си места и да открие нашата сцена на "Върбица" 12. Точно тази пиеса й помага!
- След класически роли, донесли ти МАКСИМ и страхотен старт на кариерата ти в Театъра на Българската армия, стъпваш на сцената на Модерен театър още в първата му постановка – спектакълът по пиесата на нашумялата Ясмина Реза „Божествата на касапите”. Провокация ли беше за теб участието в пиеса, която е изцяло обърната към бита на съвременното семейство, проблемите с тийнейджърите... ?
- След класически роли, донесли ти МАКСИМ и страхотен старт на кариерата ти в Театъра на Българската армия, стъпваш на сцената на Модерен театър още в първата му постановка – спектакълът по пиесата на нашумялата Ясмина Реза „Божествата на касапите”. Провокация ли беше за теб участието в пиеса, която е изцяло обърната към бита на съвременното семейство, проблемите с тийнейджърите... ?
- Незабравимо преживяване или по-скоро приключение беше репетирането на "Божествата на касапите". Ние го репетирахме успоредно със строенето на театъра. Докато опитвахме и търсехме нашите герои от пиесата, около нас работеха машини, строители преминаваха, понякога се спираха и си гледаха. Нямахме парно, нямахме гримьорни, седалки в салона, но знаехме, че правим нещо, в което вярваме и искаме, а това е Модерен театър! Лично на мен пиесата на Ясмина Реза ми даваше много вдъхновение и сили, тя е от любимите ми съвременни автори и е голям късмет за актьора да се срещне с нея! За мен тя е лишена от бит, а се занимава с проблема на общуването, което според мен е най-голямата болест на света. Ние, хората не се чуваме помежду си, не се виждаме, не се усещаме. Мислим си, че живеем с някого, че се грижим за някого, че помагаме на някого! Ясмина Реза много майсторски разказва за този проблем чрез две семейства и техните деца. Повече няма да разкривам, трябва да се преживее!
- Зрителите могат да те видят и на други театрални сцени, но как се виждаш ти в трупата на Модерен театър и какво е нейното място в софийския афиш?
- Да, всички актьори от нашата трупа играят и на други сцени, но за мен приоритет има тази на Модерен театър. За мен това е като да обичаш дома си. Той е нов и вече го оживихме. Харесвам представленията, в които играя на другите сцени, и ще продължа да пътешествам, но сърцето ми, мечтите ми са в Модерен театър!
- Вярваш ли, че днес в България един наистина частен театър би могъл „да си стъпи на краката” и да поеме смело през кризата и през конкуренцията за зрителски интерес?
- Щом съм се захванала, значи вярвам. Знам също, че е много трудно, че е голямо изпитание и че ще стане!
- Кое ще е различното в Модерен театър, кое е новото и модерно, което зрителите да очакват от вас?
- "Модерно" за мен означава съвременно, истинско, вълнуващо! Намеренията, вкусът на Модерен театър са насочени към добрата, богата съвременна драматургия, но разбира се и към класическата. Амбицията на театъра е трупата да работи с интересни автори и разбира се режисьори от България и от други държави. Да създаваме спектакли, които да вълнуват публиката!
- Какво си пожела за започналата 2010г.?
- Спомоществуватели, премиери, публика!
Няма коментари:
Публикуване на коментар